Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— И понеже постигнахме съгласие, какво ще правим? — попита Арн. — Ако дадем свободата на всички крепостни във Форшвик, тъй като нито единият, нито другият от нас иска да притежава такива, какво ще стане?
Сесилия не знаеше отговора. Остана замислена, подпряла глава с ръка. Изглежда е по-лесно да кажеш, че се отказваш от греха, отколкото да го извършиш.
— Заплата — каза Арн. — Ще им дадем свободата в средата на зимата, та студът да ги подтикне да мислят и да им попречи всеки да тръгне, накъдето му очи видят с тази свобода. После ще започнем да им плащаме заплати. От началото на другата година всеки крепостен, бил той мъж или жена, ще получава по еди-колко си сребърни монети. Една друга възможност, към която прибягна покойната госпожа Сигрид, майка ми, е да направим от тези освободени крепостни арендатори на необработени земи, за които всяка година да плащат аренда. Предлагам да пробваме тези две възможности.
— Ще трябва да се направят много разходи — въздъхна Сесилия. — А аз вече си мислех, че финансовото ни състояние се подобрява.
— Който дава милостиня на бедните е драг Богу, въпреки че кесията с толкова олеква — каза Арн, сякаш мислейки гласно. — Това е справедлив акт, а аз искам да живея като справедлив човек. Тази причина е достатъчна. Другата е, че хората, на които майка ми даде свободата, полагаха след това много по-голямо старание в работата си. Увеличиха богатството ни, без да ни струват и най-малкото количество фураж. Ако освободените винаги работят по-здраво от крепостните, то без съмнение освобождаването им фактически се превръща в добра сделка.
— В такъв случай, роднините ни, които притежават крепостни, са не само грешници, а и плиткоумни — гръмко се изсмя Сесилия. — Не е ли проява на високомерие от наша страна да мислим така, скъпи мой Арн?
— Ще видим. Щом ние с тебе искаме да се пречистим от един грях, нека го направим! Не е важно дали Господ ще ни възнагради. Дори и да ни дойде малко скъпо, имаме средствата за това. Да опитаме!
— Добре. Да изчакаме средата на зимата, за да не се разпилеят във всички посоки като кокошки, щом се видят свободни! — каза Сесилия смеейки се, сякаш вече виждаше объркването, което щеше да настъпи във Форшвик.
В Биелбо Арн и Сесилия не бяха приети така добре, както очакваха. С пристигането си минаха между запалените за добре дошли огньове пред църквата и бяха посрещнати от хора от прислугата, които ги отведоха в една от сградите за гости, сякаш щеше да се наложи да бъдат заедно с хората от охраната си. А те не бяха много, защото водеха единствено Суне и Сигфрид.
Това беше и един от малкото въпроси, които Биргер Бруса засегна по време на кратката си среща с Арн. Обърна му внимание, че е недостойно един Фолкунг да пътува без охрана и че присъстващите на пиршеството Сверкери биха могли да го приемат като обида.
Суне Сик, бащата на Ингрид Улве, също хладно поздрави Арн. Каза му само няколко думи, за да отбележи, че кръвта, която стои между тях, може да бъде измита само след сватбата.
Тягостната атмосфера на почетните места, където нито законният настойник на булката, нито съпругата му не казаха ни една приятелска дума по адрес на Арн и Сесилия, скоро обхвана цялата зала. Тази годежна гощавка нямаше да бъде запомнена като весело събитие.
През всяка от трите вечери на празника Арн и Сесилия се оттегляха при първата възможност, без риск да оскърбят домакина си. Не им се отдаде да поговорят по-дълго със сина си и бъдещата му съпруга, тъй като украсената с клонки пейка на годениците беше далеч от почетните места.
Не се задържаха и ден повече от определените по традиция три дни.
Атмосферата в Улфсхем, у Улвхилде Емундсдотер, където се отбиха след това, не се оказа много по-добра. Фермата се намираше на удобно място, по средата на пътя между Биелбо и Линшьопинг. Вино имаше достатъчно, а месото беше крехко. Обаче между Арн и Улвхилде тегнеше сянка, която не можа да се разсее, въпреки че никой не посмя да засегне болната тема.
И Йон, съпругът на Улвхилде, отдаден повече на закона, отколкото на меча, не успя да проведе смислен разговор с Арн, смятайки, че той не знае нищо друго, освен военните умения. Арн забеляза, че Йон говори с него като с малко дете или като с някой съвсем прост човек.
Не спомогна за разведряване на обстановката и фактът, че Биргер и Емунд, синовете на Йон, не преставаха да гледат Арн с блеснали от възхищение очи. Арн подкани Суне и Сигфрид да излязат с тях навън вместо учтиво да седят на масата заедно с възрастните. Момчетата послушно излязоха и скоро от двора долетя звън на мечове. Арн изобщо не се учуди, но Йон остана видимо недоволен.