Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Хайде, да тръгваме — рече най-едрият бияч.
Двама награбиха Бърни, чиято глава беше цялата окървавена. Стераджлио и Крупс също бяха подкарани към вратата, а Раг се опита да се скрие в ъгъла, с надеждата, че ще я пропуснат.
За нещастие не я пропуснаха.
Огромната пъпчива сопа посочи към нея и тя разбра, че трябва да ги последва.
Поведоха ги по улиците. В този край на града нямаше Зелени куртки. Никога не се появяваха, когато ти трябват. Четиримата и Колс продължиха напред, подкарвани като добитък по тъмните алеи.
Раг на няколко пъти се замисли да избяга и да спре чак при Бика. Как можа да изостави момчетата си? За коя се мислеше, че да влиза в Гилдията, да става голяма работа? Тя беше дребна улична джебчийка. Трябваше да си знае мястото и да не си навира носа, където не трябва. Сега беше в по-голяма каша от всякога и надали щеше да се измъкне от нея, не и с всичките пръсти на ръцете и краката.
Стигнаха до вратата на огромна стара къща. Там ги чакаха още мъже с неразгадаеми лица, които изглеждаха страховити на светлината на фенерите. На една щайга в центъра на стаята седеше по-дребен човек с къдрава коса, който си режеше ноктите с малко ножче. Петимата се наредиха пред него. Бърни изглеждаше замаян от раната на главата, а Колс бе изплашен и не го свърташе.
Къдравият вдигна поглед и се усмихна, сякаш бяха дошли на парти и беше много доволен да ги види.
— Здравейте — рече той и белите му зъби лъснаха на светлината на фенера. — Радвам се, че се отбихте. — Един от биячите затвори голямата врата зад тях и Раг започна да се задушава, сякаш в стаята нямаше и глътка въздух. — Знаете ли кой съм?
Колс огледа редичката им и колебливо вдигна ръка.
— Ами аз знам, сър. Вие сте господин Фридрик, сър.
— Така е — отвърна Фридрик. Изглеждаше доволен, че са го познали. — Аз съм господин Фридрик. А ти си Колс. Е, кои са останалите? — Той ги огледа с очакване.
Мъжете казаха имената си: Стераджлио, Бърни, Крупс. Дойде ред на Раг. Тя се взираше в мъжа и опитваше да сдържи сълзите си. Дали да не заложи на това? Той сигурно нямаше да нарани малко момиче, което си изплаква очите от рев.
Не, дори и да умираше от страх, нямаше да се разреве. Не беше бъзла…
— Раг — прошепна тя. Фридрик или имаше отличен слух, или не му пукаше как се казва.
— Е, предполагам, знаете защо сте тук?
Настъпи мълчание. И петимата чакаха да видят кой ще заговори първи. Колс наруши тишината, но не случи:
— Не бях аз, господин Фридрик — рече той и се смъкна на колене. — Не съм го искал. Това беше негова идея. — И посочи към редицата, но към никого конкретно. — Казаха, че ще ме убият, ако не се включа. Имам две деца, господин Фридрик. Еднички чеда, разчитат на мен. Майка им е болна. Нямах избор. Моля ви, господин Фридрик…
Колс продължи в същия дух, а Фридрик погледна отегчено към един от хората си. Огромният мъж тръгна напред и удари Колс по главата с огромна сопа. Раг чу как черепът му изпращя и Колс политна напред. Тя се втренчи в кървавата каша, в която се бе превърнала главата му, и в изцъклените очи. Вярно, че и на нея ѝ се искаше той да замълчи, но не чак по този начин.
— Така — рече Фридрик, сякаш нищо не се беше случило. — Това е много неприятно. — Той се надигна от щайгата и закрачи пред тях. — С радост окуражавам бизнес начинания. Нямам нищо против здравословната конкуренция. Ако някой иска да си извоюва име, пожелавам му късмет. Но нали разбирате, имахме споразумение с горкия стар Барнус. Може да се каже дори, че бяхме приятели. Затова, когато някой прецаква споразуменията ни, трябва да му дам урок. Сигурен съм, че разбирате. — Мъжете кимнаха, Раг не смееше да мръдне. — Сега, аз съм разумен човек, така че ето какво: винаги ми трябва свежа кръв. Вие се доказахте като доста дейни и умеете да планирате. Освен това трябва да сте големи куражлии да свършите тая работа без моето разрешение. В моята организация има свободно място. Само за един обаче. Който ми донесе главите на останалите трима, ще се присъедини към нас. Можете да започнете, когато прецените.
Раг не разбра съвсем казаното, докато Бърни не пристъпи напред.
— Зачукай си го — изкрещя той. По лицето му се стичаше кръв и изглеждаше замаян. — Ако си мислиш, че ще…
Не довърши, защото Стераджлио извади нож от ръкава си и го заби във врата му. Когато го издърпа от раната, шурна кръв. Бърни само успя да я притисне с длан, преди да се свлече със сумтене на пода.
Стераджлио се обърна, но Крупс вече се беше задействал и стисна за китката ръката, с която той държеше ножа. Счепкаха се и Крупс се озова отгоре му. Всички ги гледаха.
Те се затъркаляха по мръсния под с ножа между тях. Крупс се опита да удари с глава, но Стераджлио захапа ръката му и двамата засумтяха и завиха. Беше грозно, сякаш кучета се борят за кокал, и Раг усети, че ѝ призлява.