Кралство на пепелта

Погледът му се смекчи.

- Съжалявам ли, че Лирия беше въвлечена в това, че плати за игричките на Майев с живота си и с този на детето, което щяхме да имаме заедно? Да. Съжалявам за това и ми се иска никога да не се беше случвало. - И татуировката щеше да му го напомня до края на дните му. - Но ти нямаш вина. Винаги ще нося това бреме, съзнавайки, че аз избрах да я оставя заради война и слава, и то точно както Майев е очаквала да постъпя.

- Но Майев е искала да те вкара в капан, за да се докопа до мен.

- И това е нейно решение, не твое.

Елин прокара ръка по очуканата повърхност на бюрото.

- От всички илюзии, които пускаше в главата ми, с една се заиграваше най-често. - Думите сякаш ѝ се съпротивляваха, ала тя ги изтласка навън. Наложи си да го погледне в очите. - Създаде ми един сън, който бе толкова реален, че подушвах вятъра по склоновете на Еленови рога.

- Какво ти е показала? - попита задъхано Роуан.

Елин преглътна, преди да му отвърне:

- Показа ми какъв можеше да е животът, ако Ераван го нямаше, ако Елена го беше прогонила завинаги. Ако Лирия я нямаше, нито болката и отчаянието ти. Показа ми Терасен какъвто щеше да е днес, ако баща ми бе крал. Показа ми щастливото ми детство и... - Устните ѝ потрепериха. - Като навърших двайсет, ти дойде в Терасен с една елфическа делегация, за да скрепиш отношенията между майка ми и Майев. Веднага щом с теб се видяхме в тронната зала на баща ми, и двамата проумяхме какво има помежду ни.

Очите ѝ запариха и тя дори не понечи да възпре сълзите си.

- Исках да повярвам, че онова е истинският свят, че това е кошмарът, от който съм се събудила. Исках да повярвам, че съществува място, където двамата с теб не сме страдали толкова, където само с един поглед сме разбрали, че сме вречени. Майев ме увери, че може да го направи възможно, че ако ѝ дам ключовете, ще превърне онзи свят в реален. - Тя избърса сълзата, търкулнала се по бузата ѝ. - Създаваше и такива, в които ти беше мъртъв, убит от Ераван, и само ако ѝ отстъпех ключовете, щях да съумея да отмъстя за теб. Ала тези светове ме направиха... Когато ми показа, че вече те няма, спрях да съм ѝ от полза. Не можеше да ме принуди да говоря, да разсъждавам. Но там, където с теб се срещахме за пръв път, където всичко бе както трябваше да бъде... в онези сънища бях най-близо да издам къде са ключовете.