Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Но трябва да я намерим!
- Началник, повярвайте на опита ми - няма никакъв смисъл да прекарвате нощта навън. Ако малката е жива, дори да е ранена, ще я намерим утре.
През това време сред населението на Орора цареше силно вълнение. Полицейският кордон трудно удържаше стотиците зяпачи, които се трупаха пред къщата на Келерганови. Всички искаха да знаят какво се е случило. Когато се върна на мястото, началникът Прат бе принуден да потвърди слуховете - Дебора Купър беше мъртва, Нола - изчезнала. Сред тълпата се разнесоха викове на ужас - майките прибраха децата си по къщите и се барикадираха вътре, докато бащите вадеха старите си пушки и се организираха в граждански милиции, за да наблюдават кварталите. Задачата на началника Прат се усложняваше - не трябваше да се допуска градът да изпадне в паника. Полицейски патрули обикаляха непрекъснато по улиците, за да успокояват населението, а ченгетата от щатската полиция минаваха от врата на врата, за да събират свидетелствата на съседите от Теръс Авеню.
*
23 часът
В заседателната зала на полицията в Орора началникът Прат и капитан Родик обобщиха положението. Първите данни от разследването сочеха, че няма следи от влизане с взлом, нито от битка в стаята ма Нола. Само прозорецът бе широко отворен.
- Малката взела ли е някакъв багаж? - попита Родик.
- Не. Нито дрехи, нито пари. Касичката й е непокътната, вътре има сто и двайсет долара.
- Вони на отвличане.
- А никой от съседите не е забелязал каквото и да било.
- Нищо чудно. Някой е убедил момичето да тръгне с него.
- През прозореца?
- Може би. Или не. Август е, всички държат прозорците си отворени. Може да е излязла да се разходи и да е попаднала на неподходящия човек.
- Изглежда, че един свидетел, някой си Грегъри Старк, е заявил, че е чул викове у Келерганови, докато е разхождал кучето си. Било около седемнайсет часът, но не е сигурен.
- Как така не е сигурен? - реагира Родик.
- Казал, че у Келерганови дънела музика.
Родик изруга.
- Нито улика, нито следа. Сякаш имаме работа с призрак. Знаем само, че са забелязали момичето окървавено, уплашено и викащо за помощ.
- Според вас какво трябва да се направи сега? - попита Прат.
- Повярвайте ми, направили сте каквото сте могли за тази вечер. Време е да продължите нататък. Изпратете всички да си починат, запазете обаче пътните заграждения и постовете. Подгответе план за претърсване на гората, утре призори издирванията трябва да се подновят. Само вие можете да ги ръководите, познавате гората като петте си пръста. Изпратете и съобщения до всички полицейски управления, опитайте се да дадете повече подробности за Нола. Украшение, което носи, физическа отлика, която би позволила на свидетелите да я идентифицират. Ще предам данните на ФБР, на съседните щатски полиции и на граничната полиция. За утре ще поискам хеликоптер и кучета. Поспете малко, ако можете. И се молете. Обичам занаята си, началник, но отвличанията на деца ми идват в повече.
През цялата нощ из града сновяха полицейски коли, а зяпачите ма Теръс Авеню така и не се разпръснаха. Някои искаха да отидат в гората. Други се представяха в полицейското управление и настояваха да ги включат в претърсването. Паниката постепенно обхващаше жителите на града.
*
Неделя, 31 август 1975 г.
Леден дъжд заваля в областта, от океана нахлу гъста мъгла. В пет часа сутринта, близо до къщата на Дебора Купър, застанали под огромна, набързо опъната палатка, началникът Прат и капитан Родик даваха заповеди на първите групи от полицаи и доброволци. Върху една карта разделиха гората на сектори и определиха екип за всеки сектор. За момента се бяха отказали от хеликоптера заради лошата видимост.
В седем часа сутринта Хари се събуди в стая № 8 на Сий Сайд Мотел. Бе спал облечен. Радиото продължаваше да работи, течаха новините. Обща тревога в Орора след изчезването снощи, около деветнайсет часа, на петнайсетгодишно момиче, Нола Келерган. Полицията издирва всяко лице, способно да предостави някаква информация... В момента на изчезването й Нола Келерган е носела червена рокля...
Нола! Бяха заспали и забравили да тръгнат. Скочи от леглото и я извика. За част от секундата му се стори, че е в стаята с него. После си спомни, че не беше дошла на срещата. Защо го бе изоставила? Защо не беше тук? По радиото говореха, че е изчезнала, значи, беше избягала от къщи, както се бяха уговорили. Но защо без него? Нещо може би й беше попречило. Може би се бе укрила в Гуз Коув. Бягството им придобиваше драматичен обрат.