Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Сякаш нещо ме боцкаше. Без дори да гледам, знаех, че са ме видели. Един от гробокопачите, може би същият като миналия път, не се разсея от писъка.
Обърнах се и го открих точно до мен. Усетих чувствата му. Той бе изпълнен с омраза, пренебрежение, гняв. Заляха ме чувства и аз ахнах. За гробокопача животът в моята вселена не бе нищо по-различно от живота на рояк гневни мушици. Незнайно как разбрах, че съм нещо повече. Той се надвеси над мен, обгърна ме, задуши ме.
Щях да умра. Щях да…
Отпуснах се тежко назад на седалката на „Теглилки и мерки“. Ая все още разказваше историята си пред прехласнатата публика.
Свих се на седалката, потна, разтърсена. Никога не се бях чувствала толкова малка. Толкова самотна.
Потреперих, опитах се да пропъдя неочакваното чувство. Не можех да определя дали това принадлежеше на мен, или беше страничен ефект, след като бях видяла гробокопач. Само че самотата ме поглъщаше.
Беше дори по-страшна, отколкото на Метален рой по време на обучението ми за пилот. Тогава живеех в малката си пещера, спях в пилотската кабина, докато останалите от ескадрата се хранеха и смееха заедно. Тогава поне имах враг, срещу когото да се боря. Тогава разчитах на подкрепата и приятелството на останалите, въпреки че бях принудена сама да си ловя храната.
Тук пък седях във вражески боен кораб, заобиколена от същества, които бях излъгала. Замислих се за Хешо и Мориумур, които ми бяха приятели. Те щяха да ме убият с един замах, ако знаеха каква съм.
Ъпдейт на статута, изпрати неочаквано дронът и думите бяха предадени от гривната. Вероятността да съм разкрит е много голяма.
Предупредителни аларми гръмнаха в целия кораб. Ая от кицен млъкна, останалите от ескадрата ми станаха, шокирани от неочаквания звук.
Какво, написах на дрона. Обясни!
Преди да изляза от машинното, задействах някаква аларма, изпрати дронът. Голям брой инженери търсят. Не съм избягал в коридора. Скоро ще ме открият.
Ангели небесни! Въпреки че се бяхме постарали да махнем всичко, което можеше да идентифицира частите на дрона, Ем-бот нямаше съмнение, че устройството — ако бъде хванато — ще бъде проследено до Аланик.
Ангелинебесниангелинебесниангелинебесни.
Заповеди, изпрати дронът.
Хрумна ми план. Ужасен план, но той беше единственото, което измислих, докато бях подложена на огромно напрежение.
Можеш ли да достигнеш деструкторния пистолет, който е залепен за корпуса ти?
Да. Сервизните ръце могат да стигнат до оръжието.
Махни предпазителя, изпратих. Отлепи тиксото. Протегни пистолета пред себе си. Започни да дърпаш спусъка.
32.
Очаквах спор. Ем-бот може би щеше да оспори решението ми, но този дрон не беше той. Не представляваше истински изкуствен интелект и можеше да следва инструкциите ми, без да мисли за последствията.
Почувствахме серията от изстрели, колкото и да бяха нищожни, чак в нашата стая. Останалите пилоти започнаха да мърморят нервно.
Продължавай да стреляш, изпратих на дрона. Не позволявай да бъдеш унищожен.
Разбрано.
Предупредителните сирени полудяха и по уредбата се разнесе глас, който отекна и в коридора.
— Вражески сили в инженерното! Брой неизвестен, но стрелят!
Някъде наблизо се разнесоха нови изстрели. Започва се, помислих си аз.
— Нападат ни! — изкрещях на другите пилоти. Скочих от мястото си и метнах раницата на гръб. — Трябва да помогнем! — казах и отворих със замах вратата, изскочих в коридора.
Въпреки че Мориумур седеше като зашеметен на седалката си, Хешо нямаше нужда да го подканям.
— Кицен! На оръжие! — изкрещя той.
Глутница пухкави воини на летящи платформи избръмчаха в коридора след мен.
— Чакайте! — разнесе се гласът на Химерна от стаята. — Сигурна съм, че местните гардове могат да се справят!
Не ѝ обърнах никакво внимание, затичах по коридора. Както се надявах, самотната охрана в коридора към машинното се беше прикрила край стената и се обаждаше за подкрепление. Креляните говореха наперено, но истината бе, че екипажът на този кораб никога не бе влизал в бой.
— Мога да помогна — казах на охраната. — Само че ми трябва оръжие.
Нова серия изстрели прозвучаха в коридора. Крелянската охрана погледна първо към машинното, след това към мен.
— Не мога… искам да кажа…
Част от мен беше много доволна да види как тази яка представителка на расата се разпадна, когато започна стрелбата. Размахах нетърпеливо ръка и охраната извади оръжието си — малък деструкторен пистолет — и ми го подаде. След това вдигна голямата си пушка и кимна.