Илиада [bg]

пак светлината проблесна от двете страни на ахейци: както при витите кораби, тъй и в полето на боя. [670] Те гръмогласния Хектор и много троянци видяха: някои бяха назад и не влизаха в общата битка, други се биеха вече край бързите кораби в стана. Но не допадна на гордия воин Аякс Теламонов там да остане, където стояха и други ахейци. [675] Той нашироко закрачи по корабни палуби равни, махащ огромното копие, годно за морските битки, стегнато здраво със гривни и дълго до двайсет два лакта.187 Както ездачът изкусен в надбягване лудо с конете четири коня сред много избира и крепко ги свързва, [680] вихром се спуща по пътя утъпкан към градската крепост, много мъже и жени занемели с възхита го гледат как непрестанно и сигурно той през полето препуска, скача от кон върху кон и летят неудръжно конете, тъй и Аякс се прехвърляше ловко от кораб на кораб [685] с крачки големи: гласът му се носеше чак до ефира. Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци своите шатри и кораби най-упорито да бранят. Миг не остана и Хектор сред куп здравобронни троянци, ала подобен на черен орел, който с устрем напада [690] ято от птици крилати, които пасат край реките — жерави, гъсти или дългошиести лебеди бели, също тъй Хектор се спусна срещу черноносия кораб: Зевс го подтикваше днес изотзад със ръката си едра, заедно с него надигаше в боя войската троянска. [695] Битка свирепа отново избухна край кораби вити. Би си помислил човек, че войски неуморни и бодри влизат във боя: със ярост такава се биеха всички. Те се сражаваха с мисли различни: ахейците клети смятаха, че ще загинат и няма от зло да избягат, [700] а пък троянците вярваха, че ще подпалят със огън вражите кораби днес, ще избият мъжете ахейски. С мисли такива войските една срещу друга напряха. Хектор се хвана за кърмата стръмна на кораб презморски, нов, бързоходен, докаран при Троя от Протезилая, който го никога вече не върна във свойта родина. [705] Около кораба много ахейци и много троянци почнаха да се избиват взаимно във бой ръкопашен. Копия, люти стрели не очакваха те отдалече, близо заставаха двете войски и със жаркост еднаква [710] битката водеха с остри топори188 и бойни секири, с мечове прави, големи и с копия медни, двуостри. Хубави мечове, имащи дръжки със ивици черни, падаха с трясък навред от плещи и ръце на герои, вчепкани в боя: и черна земята потече във кърви. [715] След като Хектор се хвана за кърмата, той я не пусна; сграбил емблемата с длани, така на троянци извика: «Огън носете и дружно надавайте викове бойни! Днеска Кронид ни изпрати деня на разплата за всичко: кораби ние да вземем, дошли против божия воля, [720] сторили много беди по вина на страхливите наши старци. Аз исках да вляза във битка при корабни кърми, нашите старци ме спряха, не пускаха също войската. Но ако Зевс далногръмец тогава ума ни замая, днес той самият напред ни подтиква и в боя ни води.» Тъй каза. Още по-смело налитаха те на аргийци. [725] А пък Аякс не изтрая: стрели го обсипваха често. Мислейки, че ще загине, назад се отдръпна за малко към седмостъпната пейка189 и борда нападан напусна. Дебнейки, тука стоеше, отбиваше с копие мигом [730] всеки троянец, понесъл към кърмите огън нестихващ. Без да замлъква, той викаше страшно на всички данайци: «Мили другари, данайски герои, слуги на бог Арес! Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила! Мигар си мислим, че някой помощник зад нас се намира [735] или пък някаква крепост, която от смърт да ни пази? Нямаме никакъв град, защищаван със крепостни кули, в който сега да се браним с народа към нас дружелюбен. Ние сме тук сред полето на стегнатобронни троянци, чак до морето сме сврени, далеч от земята ни родна; [740] само ръцете ни носят избава, не бойната леност!» Рече и силно замахна със своето копие остро. Всеки троянец, връхлитащ на кухите кораби в стана с огън разпален в десница, подбуден от Хектор Приамов, беше убиван във миг от Аякса със копие дълго. [745] Воини дванайсет погуби пред кораба в бой ръкопашен.