Право на милосърдие

— За какви пари?

— Разполагал е с петдесет хиляди долара, забравихте ли? Не му е било нужно да работи…

— Откъде знаете, че вече ги е имал? Не забравям датата на бандеролите, но това още не означава, че тези пари са били на негово разположение…

— Имате право — кимна Харди.

Пачките наистина бяха датирани, но това съвсем не изчерпваше историята им за тези седемнайсет години. Може би тези пари са били просто една от комарджийските пратки, за които бе споменала Сара Евънс. Дали Греъм е знаел за тази дейност на баща си? Ще трябва да го попитам, рече си Харди.

После в главата му отново се появи един тежък въпрос, на който все още нямаше отговор: откъде идват парите за аванса, който му предложи Греъм?

Усети погледа на съдията, до ушите му долетя краткият му коментар:

— Болестта му беше тежка, изпитвал е силни болки, особено към края…

— И извън автоматичен контрол, според вашия жаргон?

— Точно така. Алцхаймера навлизаше в тежката си фаза, това личеше отдалеч. Вече не беше в състояние да взема самостоятелни решения.

— Но вие сам допускате, че на по-ранен етап той може би е казал на Греъм, че иска да умре… Че когато състоянието му стане нетърпимо, ще поиска да се самоубие…

— Кога съм казал подобно нещо? — леко се усмихна съдията.

— Аз съм адвокат на Греъм, Ваша Светлост. Ако истината е такава, тя би ми помогнала при защитата му.

— Значи ще пледирате асистирано самоубийство, така ли?

— Ние вече пледирахме: не се признаваме за виновни в убийство при утежняващи вината обстоятелства.

— Това обвинение е абсурдно! — тежко въздъхна Джиоти.

— И аз мисля така — мрачно се усмихна Харди. — Дано и съдебните заседатели са на нашето мнение…

— Наблегнете на това, няма начин да не успеете, поне в този град. Но сам разбирате, че аз нямам право на никакъв коментар…

— Не съм чул такъв — погледна го Харди, убеден, че двамата се разбират отлично. — Но имам друг проблем: Греъм не признава, че е бил там… — Не му се искаше да добави и личното си убеждение, според което Греъм казва истината когато твърди, че не е помогнал на баща си да умре.

— Бил е там — простичко рече Джиоти.

— В деня на смъртта? Сигурен ли сте?

— Не мога да твърдя с точност за деня, но той редовно е ходил там — измъкна се Джиоти. — Сал ми каза, че го посещава поне два пъти в седмицата…

— Но Греъм твърди, че през въпросния ден не е бил там.

— Убедете го да забрави за това твърдение и всичко ще бъде наред.

Ясна индикация, че обвинителна присъда няма да има. Харди въздъхна, приведе се напред и положи лакти на коленете си:

— Няма да се съгласи, господин съдия. Страшно е упорит. Мисли, че ще му отнемат адвокатския лиценз.

Джиоти се замисли за момент, после също се приведе над масата: