Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Звучи интересно.
— И наистина е интересно — целуна го тя. — Трябва да опиташ.
В крайна сметка се прибраха в спалнята и Харди бързо потъна в дълбок сън. Събуди го резкия звън на телефона до леглото.
— Ало? — дрезгаво проговори в слушалката той и хвърли поглед към червените цифри на будилника. Беше единайсет и четвърт.
— Извинявам се ако съм ви събудила, господин Харди. Обажда се сержант Евънс, трябва да поговорим.
Адреналинът моментално прогони съня. Харди отметна одеялото, скочи на крака и започна да навлича хавлията си.
— Само за секунда — прошепна в слушалката той. Внимателно затвори вратата на спалнята и понесе портативното апаратче към кухнята. Влезе, щракна електрически ключ и седна на един стол. — Всичко ли е наред с Греъм?
— Да. Току-що разговарях с него.
Харди направи опит да асимилира тези думи, но очевидно все още не се беше отърсил от съня.
— Какво значи току-що? — малко объркано попита той.
— Преди няколко минути. Той ми се обади.
— От затвора?
Глупав въпрос. Разбира се, че от затвора, откъде другаде?
— Решихме да ви разкажем всичко…
Първата мисъл на Харди беше, че Греъм е направил пълни признания пред младата и хубава полицейска служителка. Тя очевидно е подбрала най-подходящия момент — когато клиентът му е самотен, депресиран и уплашен, решила е да го притисне още през първата му нощ в затвора. И е успяла…
— Ние сме заедно…
Мозъкът на Харди отново отказа да обработи информацията, която му се предлагаше.
— В какъв смисъл сте заедно? — тъпо попита той.
— В най-баналния, предполагам…
Харди нямаше особено голям опит в тази област. А доколкото го имаше, заподозрените в убийство не поддържат никакви контакти с полицейските инспектори, които са ги арестували, освен в случаите, при които единият стреля срещу другия…
— Аз го обичам…
— Вие обичате Греъм?!
— Да.
— Окей.
В главата му отново изплуваха думите на Франи: гаранции няма. Няма предвидими неща. И това важи не само за фондовите борси и съдебните заседатели, това е всеобщ закон…
— Окей — повтори на глас той.
— Зная, че ви звучи малко налудничаво…
— Ще свикна — окопити се Харди. — Означава ли това, че го смятате за невинен?
— Той не е убил баща си.
— И аз мисля така.
— Но някой е свършил тази работа.
— Сигурна ли сте?
— Готова съм да се обзаложа. Всъщност, вече го правя…
— Знаете ли кой е той?
— Не. Ако знаех, веднага щях да го арестувам и да освободя своя човек от затвора. За съжаление ни отнеха разследването. Всичко е въпрос на политика. Ако ни бяха оставили да продължим, аз непременно щях да открия убиеца. Убедена съм, че в това дело има много неизяснени моменти.
— Може би грешите — рече Харди. — Днес ми донесоха още един кашон с улики…
Кратко мълчание, после Евънс каза:
— Това не са никакви улики…
След което накратко му разказа какво бяха свършили с Лание: за доставчика на контрабандна риба Пио, който бе починал почти едновременно със Сал, за куриерската дейност на Сал, пренасял големи суми комарджийски пари.
— Онзи Соума мрази Греъм и просто е решил да го ликвидира — обобщи тя. — Заповяда да прекратим разследването малко след като открихме нещата, които току-що ви съобщих…
Харди мълча толкова дълго, че тя го повика по име.
— Тук съм — обади се той. — Просто се чудя какво сте решила да направите…
— Искам да помогна на Греъм — отвърна тя. — Няма значение дали ще го правя в свободното си време. Искам да открия къде водят тези следи… За съжаление не мога да търся подкрепата на своите началници, затова се обръщам към вас…
— Да не би да имате предвид Глицки?
— Да. Познавате ли го?
— Исусе! — въздъхна Харди.
— Какво?
— О, нищо. Безуспешен опит за среднощен хумор. Да, познавам Глицки…
— Мисля, че ще ме уволни. Не, по-скоро ще ме застреля!
— Май имате право…
— Можем ли да го направим заедно? — смени тона Евънс. — Имам предвид само ние двамата… И Греъм, разбира се…
— Питате ме дали искам безплатната помощ на детектив, който изгаря от желание да помогне на клиента ми? Трябва да съм луд, за да откажа!
Сара остави слушалката на кухненския дериват, седна край масата и погледна треперещите си ръце. Направи го! Присъедини се към редиците на врага!
Когато каза на Харди, че е готова да се обзаложи за невинността на Греъм, тя употреби доста невинен израз. На практика нещата бяха далеч по-сериозни, защото в името на тази невинност тя рискуваше всичко — работа, доверие, кариера.