Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Кой е споменал моето име във връзка с нея? — вдигна вежди Джиоти.
— То не беше споменато пряко, Ваша Светлост, но всяко споменаване на Федералния съд има връзка и с вас, нали?
— Добре, да се върнем на третия път… С уговорката, че при пожара в „Грото“ става въпрос за името на баща ми…
Харди можеше да разбере лекото нетърпение, проявено от Джиоти, въпреки че съдията продължаваше да се владее отлично. Ръката, с която поднесе кафето към устните си, изобщо не потрепна, на лицето му имаше съсредоточено изражение, може би мъничко по-смръщено от нормалното. Чакаше обясненията му и това беше всичко. За беда Харди трудно можеше да му ги даде.
— Признавам, че дори не зная какво да ви питам — смутено преплете пръсти той. — Просто ми се стори, че има нещо, което…
— Връзка?
— Да, предполагам, че може да се нарече и така…
— Връзка с какво?
— Не знам — въздъхна Харди, внимателно постави чашката върху чинийката, чувствайки се пълен глупак. — Моля за извинение, Ваша Светлост, очевидно ви губя времето… Обикновено първо мисля, после действам, но днес очевидно е станало обратното…
— Не се дръжте така, сякаш възнамерявате да си тръгвате, господин Харди — махна с ръка Джиоти. — Може би ще се окаже, че изобщо не ми губите времето… Любопитен съм да разбера как възнамерявате да подходите към делото, от чисто юридическа гледна точка, разбира се…
— Имате предвид асистирано самоубийство?
Съдията кимна.
— Вероятно сте осведомен, че ние тук, в Девети район, сме малко на нож с Върховния съд по въпроса за правото на доброволна смърт, нали? Отношенията ни са горе-долу такива, каквито са между Шарън Прат и Дийн Пауъл… — Приведе се напред и остави чашката върху масата: — По делото Глуксбърг вече заехме страната на ангелите, но имам чувството, че присъдата ще бъде отменена от Апелационния съд. В случая обаче се страхувам от нещо друго — че Върховния съд може да наложи общощатска забрана…
— Имате предвид трактовката „асистирано самоубийство“?
— Точно така.
Харди беше смаян. Дори през ум не му беше минавало, че член на Федералния съд може да сподели подобна информация с човек, който почти сигурно, някой ден, ще му бъде противник в съдебната зала. Помълча известно време, после предпазливо попита:
— А вие привърженик ли сте на подобен ход?
На лицето на Джиоти се появи уморена усмивка.
— Нека кажем, че съм противник на забраната — въздъхна той. — Поне що се отнася до безнадеждно болните… От чисто юридическа гледна точка тук става въпрос за нещо, което не е много далеч от правото на аборт… Разбира се, при наличието на добър автоматичен контрол…
За автомобили ли говорим?, запита се Харди.
— Извинете за жаргона — разсмя се на недоумяващата му физиономия Джиоти. — Става въпрос за акроним, под който разбираме компетентно, рационално, независимо и добре обосновано становище. Само при наличието на подобно становище можем да говорим за правото на безнадеждно болния пациент да избере смъртта…
Харди обмисли чутото, после вдигна глава:
— Сал Русо попадна ли в рамките на тази дефиниция?
— В първия момент, когато идеята се е оформила в главата му — да. После обаче — не!
— Значи сте го познавал много добре…
— Не само много добре, но и от дълго време — кимна съдията, облегна се назад и кръстоса крака: — А това са две различни неща. — Разговарях с него поне два пъти в месеца, а понякога и доста по-често… Отбивах са в апартамента му, или пък навън, на улицата…
— Докато е продавал риба?
— Точно така — кимна Джиоти. — Беше чудесен човек. Вие познавахте ли го?
— Виждал съм го няколко пъти…
Харди изпита несигурност по отношение насоката на разговора. Джиоти изглеждаше така, сякаш има желание да потъне в спомени, но може би нещата бяха далеч по-прости — има почивка, иска да си побъбри с някого и толкоз. Животът в тези чертози сигурно е доста скучен.
— Далеч по-добре познавам Греъм — добави той.
Забележката предизвика появата на кратка недоумяваща бръчица върху челото на съдията, която почти моментално се изглади.
— Предполагам, че е така — рече той. — Но трябва да ви призная, че вашият Греъм не е сред най-популярните личности в тази сграда.
— Чувах подобни слухове — усмихна се Харди.
— Никой не напуска службата си във Федералния съд просто ей така… Случаят с Греъм Русо беше прецедент, при това доста неприятен…
— И за вас ли?
— Честно казано да — кимна след известен размисъл Джиоти. — Възлагах му доста големи надежди, може би заради Сал. Знаете за какво говоря, нали? Децата на приятелите… Никой не обича повторението на лошите неща… Не исках Греъм да тръгне по пътя на Сал.