Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
През последните няколко дни постоянно се опитваше да разглежда отношенията си с Греъм отстрани, с трезв поглед, като мъж…
И спираше дотук, по простата причина че не беше мъж.
Но ако беше, вероятно би могла да се измъкне от сложната ситуация на лични отношения с човек, когото разследва. Ако беше ченге в панталони, положително би разчитала на колегиалната солидарност на останалите момчета, която щеше да я обвие като предпазен пашкул, която нямаше да позволи на никого да разбере за какво всъщност става въпрос. По време на службата си в полицията бе имала три случая, при които колеги си бяха позволили „връзка“ с обвиняемите. При единия от тях, доколкото си спомняше, нещата се бяха развили зле и се стигна до опит за убийство. При втория обаче се стигна до брак…
Същевременно не хранеше никакви илюзии за това, което я чака, ако отношенията ѝ с Греъм излязат наяве. Ще бъде ликвидирана — напълно и без остатък. В най-добрия случай, дори ако зад нея застане Асоциацията на полицейските служители с целия си авторитет, Глицки ще поиска да я преместят на друга работа…
Искрено се надяваше, че постъпва правилно като информира Харди. Макар че от доста време насам не беше сигурна какво е правилно и какво не…
Окончателно прогонил съня, Харди седеше зад кухненската маса.
Отминалият ден беше пълен с изненади. Скритите до този момент съюзници на Греъм започнаха да се появяват един по един, без никакво предупреждение. Родителите искат да платят адвокатските разходи, Сара Евънс предлага частно разследване.
Нещата се променяха драматично от предположението на Евънс, че на сцената може би е имало и други участници. Това предположение му поднасяше на тепсия и тактиката ИДИ („Има друг извършител“), която обикновено му беше носила успех пред съдебните заседатели. Сара може и да не открие евентуалният извършител, главното беше той да внуши на съдебния състав, че такъв може би има. Да, точно така — може би… Успее ли да повдигне съмнения в тази посока, делото ще поеме в благоприятна за Греъм посока. В повечето случаи ставаше именно така…
Същевременно в главата му продължаваше да се върти примерът на Дейвид Фрийман с вестника. Контекст, и пак контекст.
С днешната поща беше получил списък на всички улики и доказателства, открити по време на следствието. През следващите месеци щеше да има предостатъчно време да види с очите си тези улики и доказателства, но още отсега можеше да каже, че едно заглавие в списъка носеше в себе си важен контекст…
Ставаше въпрос за онези петдесет хиляди долара в брой, които Сал е държал в домашния си сейф и които по-късно бяха открити в банковата касета на Греъм. Всички те бяха на пачки, опаковани в банката преди цели седемнайсет години. Това, което Харди бе пропуснал да отбележи до този момент, беше съвсем просто — датата. Върху бандеролите стоеше датата на тяхното опаковане: 2 април, 1980 година.
И днес петдесет хиляди долара не са малко пари, но преди седемнайсет години това си е било цяло състояние. Откъде идва то? Може би от банков обир? Отвличане с цел откуп? Във вестниците от този период може би има нещо, което ще го насочи към отговора на този въпрос…
Може би. В момента не беше сигурен, но още утре ще се зарови в течението на „Кроникъл“ и ще разбере…
Двайсет и трета глава
Започна от дата, предхождаща с шест месеца опаковането на пачките. Преглеждаше само заглавията. Първата седмица на ноември 1979 година му даде отговора. Толкова бързо и лесно, че той дори се обърка. Скочи на крака и почти тичешком напусна архивата, оглеждайки се за телефон.
— Съдията Джиоти, ако обичате… Да, обажда се Дизмъс Харди. Моля, предайте му, че го търся във връзка с делото Греъм Русо…
— Марио Джиоти слуша — екна в слушалката плътен мъжки глас, а Харди почти подскочи от изненада. Никога не беше допускал, че ще потърси някой от федералните съдии и веднага ще го свържат. Но фактът си беше факт — насреща беше Джиоти, воден може би от някакъв личен интерес.
— Аз съм защитник на Греъм Русо — рече той след като се представи. — Имам няколко въпроса към вас, ако разполагате с малко време.
— Разбира се — отвърна с готовност съдията. — Сал беше един от най-старите ми приятели. Предполагам, че ви интересува сцената на местопрестъплението — такава, каквато я заварих. Мога да ви уверя, че не съм пипал абсолютно нищо.