Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Тогава не разбирам. Първата лейди е съпруга на Първия лорд.
— Повечето Първи лордове на тази възраст вече се оттеглят — каза Тави. — Прехвърлят правомощията си на наследниците. Оставайки в качеството си на съветници, може би.
Ерен отново се намръщи. После веждите му плъзнаха нагоре и гласът му спадна до шепот.
— Принцепса? Гай Септимус?
Тави кимна мълчаливо.
— Но той никога не е бил женен!
— Бил е — каза Тави. — Формално. И й е оставил начин да го докаже.
Ерен подсвирна.
— Ако беше жив… — той поклати глава. — Е, всичко би било различно, нали така?
Ерен се намръщи и за момент се вгледа в лицето на Тави.
— Но това още не е всичко.
Тави си пое дълбоко дъх.
— Той има наследник от нея, Ерен. Син.
Курсорът скептично изви вежди.
— Наследник на короната? Тави…
Тогава изражението на лицето му застина.
— Тави — прошепна тихо и очите му се изцъклиха.
Тави се насили леко да се усмихне и напрегнато сви рамене.
— Аз също се чувствам малко неспокоен по този въпрос.
Ерен незабелязано се огледа.
— Хмм. Кой друг знае за това?
— Ти. Сирил. Арарис. Майка ми.
— И аз — измърка Кайтай от мястото си, без да отваря очи.
Тави се намръщи и я погледна.
— Никога не съм ти казвал.
Тя се прозя.
— Алеранецо, моля те. Сякаш е толкова ужасно трудно да се разбере. Имам уши и мозък. Ако чаках да ми кажеш всичко, което е важно, сигурно щях да полудея.
Тави изсумтя и поклати глава. После се обърна към Ерен.
Младият мъж с безучастен вид си гризеше нокътя, навик, който Тави си спомняше добре от дните, прекарани заедно в Академията.
— Гай не знае ли?
— Започва да подозира нещо — отговори Тави. — Не съм сигурен колко му е известно.
Ерен въздъхна.
— Разбираш, че е мой дълг да го уведомя.
— Това — каза Тави, — е най-малкият от проблемите ми.
Курсорът кимна.
— Ако всичко това е наистина вярно — каза той. — Тави, не искам да те обидя, но… наследникът на Дом Гай би бил могъщ призовател на фурии. А ти… ти ги нямаш.
— За това си има причини — тихо отвърна Тави. — Не искам да навлизам в подробности сега.
Курсорът кимна и се обърна.
— Откога знаеш? — попита той след минута, а в гласа му се прокраднаха остри нотки.
— Ти си мой приятел, Ерен. Не искам нито да те лъжа, нито да премълчавам — Тави се обърна и сложи ръка на рамото на Ерен, като срещна погледа му. — Разбрах точно преди да напуснем Елинарх. Преди това нямах представа.
Ерен го погледна в очите, между веждите му се появиха гънки. После бавно кимна.
— Добре — той задъвка друг нокът. — И така, какво ще правим?
— Ще продължим започнатото — каза Тави. — Вземаме Варг и го използваме като посредник при преговорите за примирие с канимите. После ще се отправим на юг и ще помогнем на сър Майлс окончателно да срази Калар.
— И едновременно с това избиваш почвата изпод краката както на Акватайн, така и на марионетката им Арнос — Ерен поклати глава. — Нямаш право да се подлагаш на такъв риск.
— Какъв риск? Аз засега съм никой — каза Тави. — А ако бях него, тогава щях да съм задължен да поема риска. Кой друг, ако не аз?
Ерен завъртя очи и размаха ръце в неопределен жест на безсилие.
— Как успя да кажеш нещо толкова противоречиво и все още имащо смисъл?
Тави се засмя.
— Факт е, че трябва да се съсредоточим върху това, което е тук и сега. Направи ли списъка?
Ерен кимна.
— Мога да купя всичко, освен охлаждащи камъни. Те не са лесни за намиране по всяко време, особено през пролетта. Всички ги пазят за лятото. Дори и ако успея да намеря продавач, те ще струват толкова много, че няма да имаме достатъчно пари.
— Те са незаменими — каза Тави с намръщен вид. — Трябва да ги имаме и точка.
— Предполагах, че ще кажеш нещо подобно — изсумтя Ерен. Той погледна към мачтата над и зад тях. — Между другото, като че ли си спомням доста успешни крадци, които тероризираха столичните магазини преди няколко години.
Кайтай отвори едното си око. Устата й се разплу в ленива, котешка усмивка.
— Е, най-накрая — каза тя. — Че тук вече започнах да се отегчавам.