Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Къде е Василий Игнатиевич? — попита той стоящия на входната площадка въоръжен мъж.
Пазачът де благоволи да отговори, само внимателно го измери с поглед.
— Предай му, че трябва да поприказвам с него. Ще бъда наблизо, искам да се поразтъпча малко.
Младежът бавно тръгна покрай къщата. Всъщност заградената територия не беше особено голяма, бетонната ограда се виждаше отвсякъде. И всеки път се набиваха на очи мълчаливите пазачи. Да, оттук не само че не можеш да избягаш, но и по главата не можеш да се почешеш, без да те види някой. Дебнат те сто очи и сто уши. Но защо е всичко това? Какви толкова големи тайни охраняват? И каква връзка може да има с тях едно сакато седемнайсетгодишно момиче?
И този път не усети кога се е приближил Василий до него. Дали пък чак толкова е бил унесен в мислите си, или този едър мъжага наистина стъпва необикновено леко и безшумно?
— Искал си да ме видиш? Какво има?
— Исках да поговорим за Наташа. Знаете ли, забелязах една любопитна подробност. Тя изобщо не бива да се нервира и огорчава, защото съзнанието й моментално се затормозява.
— Така ли? Интересно. Я ми обясни по-подробно.
— Тази сутрин, след като ни прекъснахте, започнах да се държа с нея по-строго и резервирано и тя дотолкова се разстрои, че взе да работи забележимо по-зле. Но следобеда, когато бях по-мил и й направих комплимент, че е красива, Наташа отново показа блестящи резултати. Дори ще ви призная, че тя решава задачи, с каквито аз лично не бих се справил, а иначе минавам за най-добрия студент в курса. Не искам да се хваля, но когато предадох през пролетта курсовата си работа, моят научен ръководител заяви, че има качествата на кандидатска дисертация.
— Искаш да кажеш, че малката проявява способности на същото равнище? — недоверчиво попита Василий.
— Дори на по-високо. Но само когато е предразположена и спокойна. Щом обаче се разстрои, ядоса или изнерви, нищо не е в състояние да направи. Вие знаехте ли за тази нейна особеност?
— Не. Но добре, че ми каза, сега вече ще знам. Много е важно. Това ли е всичко, за което искаше да говорим?
— Ами… — Мирон се смути, не очакваше, че Василий ще реши така бързо да приключи разговора. — Помислете, моля ви, как да не я разстройвате, ако искате да показва добри резултати. Не бива никой да я огорчава и ядосва.
— Нима аз я огорчавам? Струва ми се, че именно ти си го направил — ехидно се усмихна Василий. — Или имаш предвид нещо конкретно?
— Да — решително каза Мирон. — Трябва да смените медицинската сестра.
— За Надя ли говориш?
— За нея. Тя е зла и Наташа го чувства. Всеки път, когато вашата Надя влезе в стаята, момичето се стяга и започва да нервничи. Пък и откровено казано, на мен също така ми действа. Особено неприятна жена е Надя, крайно неприятна. Когато има нужда от нейната помощ, Наташа винаги гледа сама да се справи и търпи колкото се може по-дълго само и само да не я извика. А това няма да доведе до нищо добро. Например днес Наташа случайно бутна чашата с горещия чай и той се изля върху нея. Трябваше да се преоблече, но не можеше да ме помоли за помощ, защото вече не е малко момиче, а голяма и развита девойка. А пък не й се искаше да вика Надя. И се измъчи с мокрите дънки, но търпя, докато приключим заниманията и аз си тръгна. Не е хубаво това, Василий Игнатиевич, така не бива. Това вади Наташа от душевно равновесие. Пък и може да се е попарила с чая, той беше врял, изгореното място може да е трябвало да се намаже с някакъв мехлем, но тя мълчаливо търпеше.
— Глупости — отсече Василий. — Глупости и капризи. Тя ще ми командва какъв персонал да подбирам. Надя е добра и опитна медицинска сестра, но най-важното, е абсолютно надеждна. Надеждна Надежда — подсмихна се той. — Нямам с кого да я сменя. Така че заеми се ти с тоя въпрос, убеди момичето, че не бива да обръща внимание на глупави дреболии. Грижата на една медицинска сестра е здравословното, а не душевното състояние на болния и с преките си задължения Надежда се справя превъзходно, ние нямаме право да искаме повече от нея. И никой друг няма това право. Включително и Наташа, колкото и гениален вундеркинд да е. Всеки човек би се разстроил, ако някой от околните не го обича, и, естествено, би предпочел да си има работа само с хора, които се отнасят към него добре, но, уви, животът невинаги ни дава възможност да избираме с кого да общуваме. И ако малката не го разбира, трябва да й бъде обяснено. Нека се учи да живее в света на възрастните.
В света на възрастните. Всъщност сега бе моментът да отвори дума за света на възрастните, в който ще попадне момичето.