Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Ера Газмановна внимателно изгледа двамата.
— А ако трябва да поговорите с Наталия Николаевна, излезте навън, седнете на някоя пейка. Наталия, идете в кафенето с госта, пийнете кафенце. Няма какво да се мотаете тук край нашата зараза.
Наташа гледаше с усмивка шефката си. Виждаше се, че тя изобщо не се страхува от суровата си началничка.
— Добре, Ера Газмановна, аз само за половин час.
И като докосна Александър за ръкава, тя започна да слиза по стълбището.
Двамата излязоха в огретия от слънцето болничен двор. По него сновяха хора — медицински персонал в бели престилки, работници в гащеризони (в болницата вечно нещо се ремонтираше), посетители, бързащи да видят болните си роднини.
— Строга ви е шефката — разсмя се Александър.
— Обаче справедлива — продължи Наташа. — Знаете ли, при нас не може иначе…
Саша не чуваше какво говори тя. Гледаше я и сърцето му пак думкаше звънко. В бялата престилка тя изглеждаше още по-красива, но по-строга и някак по-внушителна. И той пак се притесни и се почувства като хлапе, а това кой знае защо му хареса.
— Знаете ли, тя ми напомня за нашата майка-началничка — каза Саша, за да не спира разговорът. — Помните ли, разказвах ви във влака?
Той не сваляше очи от вървящата до него жена и не забеляза, че вече няколко секунди ги гледа идващият насреща висок мъж с кожено яке и кожен каскет, който изведнъж се бе спрял, когато ги видя. Наташа първа то забеляза. Тя беше свикнала мъжете да се заглеждат по нея, но не и така безцеремонно! Очите на мъжа бяха скрити зад черни очила, но Наталия усещаше, че той гледа именно тях, затова недоумяващо вдигна вежди. Мъжът веднага се извърна, пъхна цигара в устата си и като прикри лицето си с длан, щракна запалката.
— Наталия Николаевна! — звънко, през целия двор извика медицинската сестра Маша.
Наташа и Александър се обърнаха. Маша притича до тях.
— Ера Газмановна помоли да занесете една нейна докладна записка на главния лекар.
Тя подаде на Наташа пластмасова папка.
Мъжът с коженото яке и каскет най-после запали цигарата си и свърна в страничната алея.
— Това е главният корпус — посочи Наташа към едно четириетажно здание. — Почакайте ме във фоайето. Ще занеса докладната и ще идем в кафенето. Става ли?
— Добре — усмихна се Турецки. — Колко много сгради имате? — забеляза той най-после какво ги обкръжава.
— Да, над двадесет. Нашата е най-старата инфекциозна болница в града. А те трябва да се строят така, за да се избегнат вътрешноболничните заразявания. За всяка инфекция си има отделна сграда.
Турецки отвори вратата, за да пропусне Наташа пред себе си, и сърцето му пак прескочи от съприкосновението с нейния строен и изправен гръб.
— Поседете тук. — Наташа показа две кресла в центъра на фоайето. — Можете и да пушите. Аз ей сега ще се върна.
И като му се усмихна, тя изчезна в един от коридорите. Турецки седна на креслото и запали цигара. Което му дойде много добре, като се има предвид прекомерното вълнение.
— Е, стига, стига! — заповяда си той. Но сърцето му продължаваше да тупти силно. Саша стана и започна да се разхожда из фоайето, като се опитваше да се разсее. Вниманието му беше привлечено от голям гоблен, висящ точно над креслото, където седеше допреди малко. На гоблена беше изтъкана следната картина: в центъра се виждаше благообразен старец. В ръката си държеше птица. До него стоеше момче. Край момчето се виждаше куче, изплезило яркочервения си език. От другата страна на стареца стоеше брадат мъж. Той държеше в ръце заек.
Турецки разглеждаше внимателно платното, когато зад гърба му се чу звучният глас на Наташа.
— Това е Луи Пастьор — посочи тя към стареца. — Той ваксинира момчето. Срещу бяс.
— А това бясното куче ли е? — учуди се Турецки, като гледаше добродушния пес.
— Да — разсмя се Наташа. — Макар че като за бясно куче песът е твърде симпатичен. — Тя пак четеше мислите му!
— И заекът ли е бесен?
— Не. Като заразявал зайци, Пастьор успял да получи отслабен вирус на бяса. Това се нарича атенуация. Ама вие сте съвсем невеж!
— Само се преструвам, за да ви дам възможност да демонстрирате своята образованост — леко отби удари Турецки. — А откъде имате този шедьовър на изкуството? Благодарните болни ли го изтъкаха?