Опасно за живота

Алгерис замина за Питер същата вечер след сърцераздирателната сцена в кухнята. По-точно, през нощта.

Той караше по почти пустата магистрала, като се сдържаше с всичка сила да не надвишава разрешената скорост. Не му се искаше да провокира катаджиите. Съзнанието му все прожектираше непоносимата картина — обронилата гордата си глава, плачеща Нино.

Алгерис беше израснал без майка. Тя умря, когато той беше на седем години. Спомняше си я съвсем смътно. Почти не я помнеше. Отгледа го баща му, суров и мълчалив човек. Той работеше като инженер в една фабрика. Но единствената му страст беше ловът. Той прекарваше всички отпуски заедно със сина си в селцето на своя баща егер. Всяка година Алгерис живееше цял месец в затънтените литовски гори, в родното място на дядо си. На четиринадесет години той овладя най-висшето ловджийско майсторство да улучва катерицата с един изстрел в окото.

Романтичните му приключения започнаха доста късно. Училището, спортуването, суровият баща — всичко това пречеше на срещите с момичета. Но възрастта си искаше своето. И момичето се появи. Буквално му се набута в ръцете. Празнуваха присвоеното на Алгерис звание майстор на спорта. Купонясваха при един приятел, защото в бащиния му дом бяха забранени всякакви събирания. Всички пиеха, чукаха се с Алгерис и го поздравяваха. Накратко, той се напи, както често се случва с виновниците за празнуването. Особено когато са съвсем млади и непиещи. На сутринта новоизпеченият майстор на спорта се събуди в едно легло със съвсем непознато момиче. Така му се стори. Момичето твърдеше, че вечерта той не свалял очи от нея. Възможно беше. Това вероятно бе започнало в момента, когато очите на Алгерис станаха като стъклени и се втренчиха в една точка. Тази точка за негова беда се оказа гореспоменатата девица. Той излиза с нея два месеца. Разбира се, сексуалните отношения значат много в живота на младия човек, но дори леглото не можеше да компенсира онова, което не му харесваше у нея. След два месеца той прекъсна срещите им, защото се запозна с много мило момиче — студентка. После дойде прощалната вечер на свещи, на която той се съгласи заради чувството на вина, сетне подсъдимата скамейка.

Само той си знаеше какво му се наложи да преживее в лагера. Неведнъж се опитваха да го изнасилят. Но Алгерис не им се даваше, докато беше в съзнание. Може и да го бяха насилили, но вече безчувствен. Той щеше да загине още първите месеци при всекидневните побои или сам щеше да убие някого, но в негова защита се обяви Отарик, царят и богът на лагера.

И по-нататъшният живот на Алгерис се нареди така, както се нареди. Той намрази жените и им отмъщаваше при всеки удобен случай. Безмилостно изнасилваше абхазките, когато служеше като наемник в грузинската армия. Гавреше се с жените като бандит в една от московските групировки. Когато му предложиха да компрометира една жена, като заснеме на лента порнография, той се съгласи не само заради парите. Продължаваше да си отмъщава. Но другата жена, тая, която дойде да вземе лентата, го порази. Веднага, още от първия поглед. Дори не видя, че тя е много по-възрастна от него. После, когато станаха близки и той разбра колко нежност има у тази горда и недостъпна грузинка, тази разлика дори му харесваше. Той намери у нея и майчински нежна, и юношески страстна любима. Беше й безкрайно предан. Дъщерята на Нино — а той знаеше, че Тамрико й е дъщеря — не го вълнуваше ни най-малко, макар да беше привлекателно момиче. Той се отнасяше към нея, както би се държал със собствената си дъщеря, а тя беше само с три години по-малка от него. За Алгерис съществуваше само Нино. И цялото му майсторство на стрелец, и хладнокръвието му на ловец, и безмилостността му към враговете, и обаянието и артистизмът му — всичко беше за нея.