Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Втори вариант: да убеди дамата да извика Турецки от хотела. Под какъв предлог? Да кажем така: той, Алгерис, е приятел от детство на гореспоменатия субект. Уговорили са си среща, но той, Алгерис, иска да организира сюрприз. Самият той ще чака аверчето долу, в колата, а жената трябва да помоли Турецки до й помогне, като занесе тежък сак до очакващата я пред хотела кола. А долу — радост от внезапната среща на субекта с аверчето Колка. Или Васка. Мадамите можеш всякак да ги баламосаш. Главното е да бъдеш убедителен, да влезеш в ролята. Във всеки случай Турецки трябва да бъде изваден от обращение, тоест да бъде отвлечен именно от хотела. И именно вечерта, когато се прибере след неуморната (и безполезна, подсмихна се Алгерис) борба с престъпността. Той навярно прекарва целия ден в компанията на братската питерска милиция. А и до хотела сигурно го карат с кола. Така че няма смисъл да лъщи като тиган на месечина край „Октябърски“. Трябва да отиде там утре вечерта. Значи сутринта ще посвети на огледа на лабораторията.
Преди Алгерис да си тръгне от дома на Нино, Сергей го помоли да намине в лабораторията. Тъй и тъй ще бъде в Питер. Трябваше да провери как приключват там работата. Въпреки че презираше мъжа на Нино, Алгерис се съгласи. Емоциите са си емоции, а работата си е работа. Продължаването на производството на наркотика можеше да докара големи бели на всички. Ченгетата можеше да надушат лабораторията.
Турецки нали не е дошъл в Питер да разглежда Исаакиевския събор. Явно, че е точно заради това дело. И макар че не може да се надуши мястото на лабораторията за ден-два — Висницки все пак съвсем не е глупак, — всичко тайно рано или късно става явно. Заместникът на Сергей Висницки в Питер, фактическият началник на лабораторията, е алчен донемайкъде, както и повечето хорица. И като нищо може да реши да се възползва, че господарят не иска стоката, и да започне да я пласира в своя полза.
След като обмисли целия следващ ден, Алгерис си легна. Не се обади на Нино. Ще й звънне, когато има с какво да я зарадва.
Алгерис се наспа добре. Закуси до насита. Прегледа оръжейния си арсенал, скрит в двойното дъно на вградения гардероб. Там имаше два картечни пистолета: ПП-90 и „Кедър“. Няколко пистолета ТТ и „Макаров“. И красавицата „Берета“. Алгерис гальовно взе в ръка беретата. Беше един от последните модели — „Берета 92Ф“. Изръси се луди пари, но в този случай си струваше. Изящна, компактна, петнадесетзарядна играчка, с 9-милиметрови патрони, далекобойност по цел на петдесет-седемдесет метра. Възможност за водене на полуавтоматичен огън. Никакви засечки. При това лесно се крие в джоба на якето или затъкната в колана на панталона. Алгерис измъкна пистолета от скривалището, провери го и пак го скри обратно — докато му дойде времето.
Той бързо крачеше в двора на болницата. Край сивия корпус трябваше да завие надясно и петдесет метра по-нататък беше лабораторията — разположена до самата ограда на болницата в триетажна малка сграда. Алгерис с бързи крачки съкращаваше разстоянието до целта и изведнъж застина, сякаш се бе спънал. Точно срещу него идваше Александър Борисович Турецки, собственолично.
Първата мисъл на Алгерис беше веднага да хукне назад към колата, паркирана до оградата на болницата. Само спортното хладнокръвие и необичайното поведение на Турецки го спряха.
Турецки вървеше в болничния двор с някаква жена. Те идваха срещу Алгерис, без да забелязват нищо край себе си. Съсредоточеното лице на Турецки, с остър, хладен поглед, както го запомни Алгерис, когато следователят го разпитва по делото за казиното, в този момент беше сияещото лице на влюбен хлапак. И бе обърнато изключително към вървящата до него стройна жена. Тя първа усети погледа на Алгерис и учудено вдигна тъмните си вежди. Алгерис рязко се извърна, сякаш палеше цигара.
— Наталия Николаевна — чу се звънлив момичешки глас. От сивата сграда към двойката тичаше някаква сестра.
Жената се обърна. Извърна се и Турецки.
Алгерис зави в една странична алея на грамадния болничен двор и седна на най-отдалечената скамейка. Извади цигари и тоя път наистина запуши.