Опасно за живота

На буквата „о“ ледът се пропука. Дежурната на рецепцията в хотел „Октябърски“ при въпроса му: „Дали при вас не е отседнал Александър Борисович Турецки“, за секунда се обърка и повтори:

— Турецки, Александър Борисович? — Гласът на дежурната беше напрегнат. — Изчакайте минутка.

Алгерис затвори. Искат да засекат номера му, разбра той. Няма балами! Той се обаждаше по мобилен телефон. Скъпо, но безопасно. И така, Турецки е в хотел „Октябърски“. Алгерис погледна часовника си.

Седемнадесет часът. Едва ли господин следователят вече си почива в стаята.

След тридесет минути край хотел „Октябърски“ съвсем бавно се движеше тъмносиньо волво. Мъжът зад волана внимателно оглеждаше тротоара. Най-после видя каквото търсеше. Край хотела се мотаеше дама с отчетливите белези на най-древната професия по лицето. Колата спря и бипна. Дамата трепна и хвърли поглед към волвото. След като получи потвърждение под формата на ново бипкане, тя пъргаво се насочи към колата, като си въртеше задника по невероятен начин.

— Колко вземаш? — влезе в темата без предисловия мъжът зад волана.

— Сто гущера за два часа, хубавецо — без да й мигне окото, отговори търговката на собствената си плът.

На вид гонеше петдесетте.

— Сядай! — Алгерис отвори вратата на колата.

Те се отдалечиха от хотела.

— Как искаш, красавецо? Аз мога да те обслужа и в движение — без да вярва на късмета си, гугукаше жената.

— На теб и петарка в пазарен ден ти е много. В отечествена валута — уточни Алгерис.

Лицето на жената се изопна. Тя се хвана за дръжката на вратата.

— В движение ли ще скачаш? — осведоми се Алгерис.

— Ей, аз си имам „гръб“ — захленчи жената.

— Сигурно също така вехт като теб — реагира мъжът. И добави: — Ще ти платя сто и петдесет. Долара. А сега слушай.

Колата спря край концертната зала „Октябърска“. Жената внимателно изслуша какво се иска от нея.

— А аванс? — като събра смелост, попита тя.

— Аванс дават във фабриката. На ударничките. А ти си геврек за обща употреба.

Проститутката, която знаеше отлично всички нюанси на многобройните имена за жените от своята творческа професия, се канеше да се обиди за крайно неприличната в нейните кръгове дума „геврек“, но като си спомни за обещаната награда, реши да не се формализира и отвори вратата.

— Е, аз тръгвам — усмихна се тя.

— И без глупости — предупреди я Алгерис с такъв тон, че усмивката се стече от ярко начервените й устни. — Ако ми домъкнеш опашка, ще те намеря и ще те режа парче по парче.

— Аха — от страх се съгласи жената и пъргаво се запъти към хотела.

Алгерис я чака около половин час. Най-после вонящото на евтини парфюми тяло се пльосна на седалката до него.

— Всичко научих — съобщи жената. — Ти, такова, дай първо гущерите, че да не ме прекараш.

— Аз не съм държавата, че да прекарвам честните труженици — отговори Алгерис. — Докладвай!