Опасно за живота

— Но как така? — огорчи се мъжът.

— А вие какво, не се ли договорихте?

— Не. — Мъжът стеснително се усмихна. — Аз исках, така да се каже, да бъде сюрприз. Светлана Яковлевна заминава вдругиден, та… аз исках… на сбогуване… — притеснено говореше мъжът, като посочи букета и се изчерви като ученик.

— Ама тя тая вечер е на театър — спомни си дежурната. — Предупреди, че ще се върне късно. Защо не й се обадихте по телефона? — вече умилостивено попита тя.

Мъжът само сви безпомощно рамене.

— Ще дойда утре. Само не й споменавайте, че съм бил тук — с умолителен тон каза той. — Може изведнъж да се откаже от тази среща. Жените са така непредсказуеми, особено порядъчните. А за мен е важно да се видя с нея! Толкова много неща трябва да й кажа! — Мъжът умолително вдигна ръце.

— Добре, добре, няма да й кажа — учуди се дежурната на толкова пламенните му чувства.

— Благодаря ви.

Мъжът тъжно, но обаятелно се усмихна и подаде букета на жената.

— Вземете го, моля — срамежливо помоли той. — Няма да ги нося обратно.

„Ами да, иначе има да се чуди жена ти. Цял живот“ — помисли си опитната в тия неща дежурна и като се усмихна разбиращо, взе кървавочервените рози.

Мъжът излезе на улицата.

„Ама че работа, такъв интересен мъж, макар и малко меланхоличен. А оная от петстотин двадесет и девета е ни риба, ни рак. Странни са делата ти, Господи!“ — още веднъж се зачуди дежурната и пак се втренчи в телевизора. Започваше поредният сериал.

Обърканото, смутено изражение на мъжа се смени с мрачна, неподвижна маска веднага щом излезе от хотела. Алгерис се върна в колата и си тръгна.

Гаф! Но не можеш да предвидиш всичко. Особено когато операцията се планира в движение. А нали той се обади по телефона в стаята на тая жена, преди да тръгне. Тя вдигна слушалката. Кой да ти знае, че ще хукне на театър! Е, ще се наложи да отложи набелязаната работа за утре. Утре е последният ден от престоя на жената от Омск в Питер. Значи трябва да се свърже с нея на всяка цена. Тя, естествено, ще тръгне още от сутринта по магазините. Но вечерта трябва да си бъде в стаята. Самолетът за Омск излита вдругиден сутринта, вече беше питал в справочното бюро. Засега той нямаше точен план за действие — Алгерис винаги се осланяше на необикновеното си обаяние, парализиращо всички жени, а и много мъже. И на бързата си реакция, която му позволяваше да моделира ситуацията в зависимост от конкретните обстоятелства. Впрочем той имаше две, както казват в КВН, домашни заготовки. Можеше да съблазни дамата. Не в буквалния смисъл, а така, плетейки разни дантели от сорта: видях ви случайно на улицата и съм потресен, толкова приличате на починалата ми жена и прочие, и прочие. Алгерис не се съмняваше, че тя ще захапе кукичката: интересен мъж, букет рози, сърцегъделичкаща история. После шампанско с клофелин и мадамата се изключва. След което може да дочака нощта, да проникне в стаята на Турецки, като отвори с шперц вратата. Нататък пак според обстоятелствата. Ако се предположи, че следователят ще е пийнал (а кой от тях не разпуска така вечер от стреса?), то сънят му би следвало да е достатъчно дълбок. Може да го замае с тупаник, да го нагости с клофелин и да го измъкне от хотела някак си. Как, засега не е ясно.