Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Нино също не спеше тази нощ. Тя проседя до сутринта усамотена в кухнята, стиснала в пръсти бележката на Тамрико. Там имаше само четири кратки фрази:
„Скъпа мамо! Не тъгувай за мен. И не се тревожи за нищо. Обичам те неизразимо.“
Четири фрази — а с тях всичко е казано.
„Скъпа мамо!“ — това значи: винаги съм знаела, че ти си моята майка.
„Не тъгувай за мен!“ — това значи, аз ще издържа всичко.
„И не се тревожи за нищо“ — тоест аз ще мълча.
А последната фраза означава, че нейната дъщеря й прощава.
Нино все препрочиташе бележката, гледаше в тъмния прозорец и се молеше Алгерис да се добере до Питер и да открие там Турецки. За другото тя беше сигурна в него.
Молитвите на Нино бяха чути.
Рано сутринта Алгерис спря колата в един вътрешен двор край сталинска сграда на Заневски проспект. Той се качи на четвъртия етаж, отключи си вратата и влезе в жилището.
Собствениците на тристайния апартамент преди година бяха заминали по договор да преподават в някакъв американски университет. Сергей Висницки нае жилището за целия период на договора им — пет години, — като им предплати за две години напред. Това жилище служеше за резиденция на семейство Висницки, когато те идваха в Питер, за да проверят работата на лабораторията. Тя се намираше недалеч — на петнадесет минути с кола. Алгерис често придружаваше Висницки при тези пътувания в качеството на шофьор и бодигард. Той познаваше добре града, Докато си вземаше душ, пак се замисли къде да търси Турецки. Отговорът на първия въпрос беше, общо взето, ясен. Навярно Турецки всекидневно трябва да се явява в известната сграда на „Питейни“. Там се намираха и Питерското градско управление на вътрешните работи, и Питерската криминална милиция, и местната ФСС. Но как да го проследи край тази сграда, когато тя е обградена отвсякъде с явна и скрита охрана?
Около девет часа сутринта на кръстовището на улица „Чайковски“ и Литейни проспект се появи висок човек в кожено яке, също такъв каскет и черни очила. Той слезе от тролея и без да бърза, тръгна по „Чайковски“. Купи си цигари от павилиона, после отиде до близкия жилищен блок. Вратата беше заключена с кодова ключалка. Само секунда потрябва на мъжа, за да определи кои са най-изтритите бутони и да отвори. След като зае позиция между първия и втория етаж, той запали цигара и се втренчи неподвижно през прозореца. Постепенно движението се оживяваше, все повече коли от всякакви марки се мяркаха в полезрението му. Покрай известното в целия град здание крачеха двама милиционери. Насам-натам и пак същото. Минаващите покрай сградата хора, без да искат, сякаш гледаха да го заобиколят по-отдалеч. Дори преминаваха на другата страна на улицата. „Да, наплашиха кагебистите народа за цял живот“ — помисли Алгерис. Кой знае защо си спомни дочутата някъде история как във времето на застоя докарали в това заведение някакъв дисиденстващ писател. И започнали да го обработват: да удрят с юмрук по масата, употребявайки при това не съвсем литературни изрази. Възмутеният писател възкликнал: „Защо разговаряте с мен с такъв тон? Нали засега не съм обвиняем, а в краен случай заподозрян?“ При което провеждащият разпита майор довел писателя до прозореца, посочил към улицата, където сновели минувачите, и ласкаво отговорил: „Не, батинка, тия, дето са на улицата, засега те са заподозрените, а вие, щом вече сте попаднали тук, сте обвиняем.“
Така и си живееше народът като заподозрян.
От време на време край сградата спираха коли, от тях слизаха хора и изчезваха във входовете на зданието. Турецки го нямаше сред тях. Времето си течеше. Някъде по-горе тропна врата, някой заслиза надолу, стъпките все повече се приближаваха. Алгерис не се обръщаше.