Дясната ръка на Бога

Адолина беше прекрасно място. Сгушен под платото на Нагорж, най-северният град на Пискасия бе приютил домове със стръмни покриви, разпръснати сред огради, дъбове и тополи. Чакълените пътища блестяха под скрежта. Докато навлизаше в поселището начело на стотина ездача, Лийт усещаше, че в гърлото му е застинала буца. Това място много силно му напомняше за дома.

Местните излязоха от къщите си, за да разгледат новодошлите. Лийт също се взираше в тях. Онази жена би могла да бъде Мерин, съпругата на хауфута — а мъжът до нея бе достатъчно едър, за да бъде самият хауфут, макар и да не му достигаше ръст. Онзи там можеше да е Раут от съвета. Недалеч от него стоеше Херца, майката на Стела. Играещите си хлапетии можеха да бъдат децата на Лулеа.

Лийт вдигна поглед нагоре, проследявайки дима на комините, виещ се високо в хладния въздух. Взорът му бе дръпнат от синкавите склонове, простиращи се към небето. Свод и скала бяха разделени от тънка сива линия.

Над тази сива линия щяха да се излеят брудуонците. Щяха да се спуснат надолу с крясъци, унищожавайки всичко, което не беше достатъчно бързо да се отдръпне от пътя им. Мерин, Раут и Херца щяха да умрат. Децата им също. Как пищят! Димът почернява, сгъстява се. Огън бушува под тъмните облаци. Камъкът на улиците аленее. И също тъй внезапно брудуонците продължават надолу. За момент е настъпила тишина, нарушавана само от риданията на децата. И огънят се разпростира, облизвайки покривите. Къщи рухват. Вече всичко е утихнало. Започва да вали сняг… опит на природата да затвори зейналата рана.

Докато Лийт изживяваше това видение, наслагващо се върху съзираното в действителност, Джетарт говореше на местните, предупреждавайки ги за наближаващата заплаха. А визията растеше. Черната вълна обгръщаше не само Адолина, но и стотици населени места в Лулеа.

Местните отвърнаха, че ще останат тук и ще се сражават. Нищо, което им биваше казвано, не бе в състояние да ги разубеди. Някои от по-младите мъже бяха изтичали да вземат ръждясали мечове и вече ги размахваха разпалено. Точно преди да ги смъмри, Лийт се сети как Компанията бе размахвала подобни оръжия в странноприемницата в Мьолкбридж. Само след няколко дни им се беше наложило да използват ръждивите мечове срещу нападателите от Уиндрайз.

Само че неколцина мърляви бандити не могат да бъдат сравнявани с брудуонските орди.

Фалтанци не разполагаха с време за пилеене: очакваше ги изкачването по Нагорж, последвано от трудния път към Просеката. Не можеха да си позволят да спорят с жителите на Адолина. Дано на последните никога не се наложеше да се отбраняват от брудуонците.