Сребристи сенки [bg]

С постоянни прибежки и озъртайки се наоколо, аз притичах на зигзаг до щанда с бански костюми, които ми се сториха изработени от леснозапалим материал. Да запаля огън, не беше трудно за мен. Проблемът беше, че не исках да привличам внимание точно сега. Веднага щом лумнеше пламъкът, вниманието на всички — включително и на алхимиците — щеше да се насочи натам, което беше целта ми. Но аз трябваше да съм достатъчно далеч, щом това се случи.

Затворих очи и призовах най-малките искри в ръката си. Беше трудно да възпрепятствам разрастването им, защото обучението ми с госпожа Теруилиджър бе съсредоточено върху създаването на възможно най-големите и мощни огнени топки. Тази огнена топка обаче трябваше да бъде само пламък за разпалване, какъвто призовах в поправителния център. Когато той се разгоря, аз го прехвърлих върху чифт бански костюм в цвят каки — заради принципа — а после се измъкнах възможно най-бързо, прикляквайки зад някакви колички за пазаруване. При все че виждах струйките дим, банският не пламна толкова бързо, колкото очаквах. Изминаха дълги, мъчителни минути, докато чаках посетителите да го забележат. Алхимикът до вратата остана на поста си, а после, за мой ужас, видях втория алхимик да приближава, очевидно нямащ представа, че се е насочил точно към мен. Опитвах се да измисля как да се махна от полезрението му, когато някой се развика до щанда с банските и най-после истински пламъци обхванаха евтиния плат.

Алхимикът, запътил се към мен, спря и се вторачи смаяно в огъня, докато другият при вратата се блещеше отсреща с увиснало чене. Сега, когато вниманието им бе отвлечено, успях да се шмугна покрай тях и се спуснах тичешком три етажа по-надолу до изхода на супермаркета. Отпред беше спрял автобус с табела „Лас Вегас“, в който се качваха група пенсионери. В бързината се сблъсках с един от тях. Той примигна изненадано и погледите ни се кръстосаха. Навярно за него съм се появила отникъде, но, както често правят хората, когато се сблъскат с необяснимото, той поклати глава и се извърна към автобуса.

Аз се запътих право към аптеката в дъното на търговския комплекс и както очаквах, открих Ейдриън край лавиците с контрацептиви.

— Надявам се, че си избрал нещо готино — подхвърлих аз.

— Слава богу! — промълви той задъхано и ме сграбчи здраво в обятията си. — Не исках да те оставям, но реших, че ако се разделим, шансовете ни да се измъкнем са по-големи. Знаех си, че си ми голяма умница и ще дойдеш тук.