Крахът на титаните [bg]

Ключът беше Франция. Вчера следобед Берлин беше изпратил втори ултиматум — в Париж — с настояването французите да обявят неутралитет. Слаба надежда, но Валтер се беше вкопчил отчаяно в нея. Ултиматумът изтичаше по обед. Междувременно началникът на Генералния щаб Жозеф Жофр беше поискал незабавна мобилизация на френската армия и тази сутрин кабинетът заседаваше, за да вземе решение. „Както във всяка страна“ — мрачно си мислеше Валтер — „армейските офицери притискаха политическите си началници да предприемат първи стъпки към войната.“

Влудяващо трудно беше да се предположи какво ще направят французите.

В единадесет без петнадесет, седемдесет и пет минути преди изтичането на времето за французите, Лихновски прие изненадващ гост — сър Уилям Тирел: важен държавен служител с дълъг опит в международните дела и личен секретар на сър Едуард Грей. Валтер незабавно го въведе в стаята на посланика. Лихновски му даде знак да остане.

Тирел говореше немски.

— Външният министър ме помоли да ви предам, че съвещанието на министрите, което протича в момента, може да му позволи да направи обръщение към вас.

Думите очевидно бяха репетирани и немският на Тирел беше отличен. Въпреки това смисълът убягна на Валтер. Хвърли поглед към Лихновски и видя, че той също е объркан.

Тирел продължи:

— Обръщение, което може да се окаже от помощ за предотвратяването на голямата катастрофа.

Това звучеше обнадеждаващо, но мъгляво. На Валтер му се щеше да подкани Тирел да стигне до същината.

Лихновски отговори също толкова дипломатически формално.

— Какво можете да ми подскажете за темата на обръщението, сър Уилям?

„За Бога“, помисли си Валтер, „та ние говорим за живот и смърт!“

Англичанинът заговори внимателно.

— Може да се получи тъй, че ако Германия се въздържи от нападение над Франция, то Франция и Великобритания могат да се замислят дали наистина са задължени да се намесят в конфликта в Източна Европа.

Валтер толкова се изненада, че изтърва молива си. Франция и Великобритания извън войната — ето това искаше! Погледна към Лихновски. Посланикът също изглеждаше изненадан и то приятно.

— Това е много обнадеждаващо — каза той накрая.

Тирел вдигна ръка в предупреждение.

— Моля, разберете, че не давам обещания.

„Това добре“, помисли си Валтер, „но не си дошъл тук просто да си поприказваме.“

Лихновски рече:

— Тогава нека кажа, че предложението войната да бъде ограничена до Източна Европа ще бъде проучено с голям интерес от Негово Величество кайзер Вилхелм и германското правителство.