Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Това звучеше най-зле.
Към края на следобеда Хрушчов реши, че Президиумът трябва да направи публична демонстрация на добра воля в международните отношения, като иде en masse в Болшой театр, където американецът Джеръм Хайнс пееше в „Борис Годунов“, най-популярната руска опера. Сътрудниците също бяха поканени. Димка помисли, че идеята е глупава. Кой щеше да се заблуди? От друга страна, установи, че изпитва облекчение, задето можеше да отложи срещата си с Нина, от която вече се ужасяваше.
Обади се на работното й място и я хвана тъкмо на излизане.
— Няма да успея тази вечер — каза той. — Трябва да ида в Болшой с началството.
— Не можеш ли да се измъкнеш? — попита тя.
— Шегуваш ли се? — човек, който работи за генералния секретар, по-скоро би пропуснал погребението на майка си, отколкото да не се подчини.
— Искам да те видя.
— Дума да не става.
— Ела след операта.
— Късно ще е.
— Няма значение колко е късно, ела у нас. Ще съм будна, дори ако се наложи да чакам цяла нощ.
Той се озадачи. Нина обикновено не беше толкова настоятелна. Звучеше почти отчаяна, което не й беше присъщо.
— Нещо не е наред ли?
— Трябва да обсъдим нещо.
— Какво?
— Ще ти кажа довечера.
— Кажи ми сега.
Нина затвори.
Димка си облече палтото и отиде в театъра, който беше само на няколко крачки от Кремъл.
Джеръм Хайнс беше висок над метър и деветдесет и носеше корона с кръст: присъствието му беше внушително. Удивително могъщият му бас изпълни театъра и отекващото пространство стана някак малко. Ала Димка седя през цялата опера на Мусоргски, без да чува много. Не обръщаше внимание на спектакъла на сцената. Цяла вечер се тревожеше ту за реакцията на американците на мирното предложение на Хрушчов, ту за реакцията на Нина на края на връзката им.
Когато Хрушчов най-сетне пожела лека нощ, Димка се отправи пеш към жилището на момичетата, което беше на около километър и половина от театъра. По пътя се мъчеше да отгатне за какво искаше да разговаря Нина. Може би искаше да сложи край на връзката им: това щеше да е облекчение. Може да й бяха предложили повишение, което изискваше тя да се премести в Ленинград. Може даже да беше срещнала друг и да беше решила, че той е подходящият за нея. Или пък можеше да е болна от смъртоносна болест, навярно свързана с причините, поради които тя не можеше да забременее. Всички тези възможности предлагаха на Димка лесен изход и той осъзна, че ще се зарадва на всяка, дори — за негов срам — на смъртоносната болест.
„Не“, рече си той, „всъщност не искам тя да умре.“
Както беше обещала, Нина го очакваше.
Облечена беше в зелен копринен халат, все едно се канеше да си ляга, но косата й беше безупречна и тя имаше лек грим. Целуна го по устните и той отвърна на целувката й със срам в сърцето. Като се наслаждаваше на целувката, предаваше Наталия, а като мислеше за Наталия, предаваше Нина. От двойната вина стомахът го заболя.
Нина наля чаша бира и той бързо изгълта половината с надеждата това да го окуражи.
Седна до него на дивана. Димка беше напълно сигурен, че под халата е гола. В него се надигна желание и образът на Наталия в ума му поизбледня.
— Още не сме във война — каза той. — Това е моята новина. Каква е твоята?
Нина му взе бирата и я остави на масичката, после го хвана за ръката.
— Бременна съм.
Димка имаше чувството, че са го ударили. Зяпаше я потресен и неразбиращ.
— Бременна — глупаво промълви той.
— Два месеца и малко.
— Сигурна ли си?
— Два месеца поред нямам цикъл.
— Дори и така да е…
— Виж — тя разтвори халата и показа гърдите си. — По-големи са.
Така беше, Димка видя и изпита смесица от желание и объркване.
— И болят — тя затвори халата, но не съвсем. — А от пушенето ми призлява на стомаха. По дяволите, чувствам се бременна.
Това не можеше да е вярно.
— Но ти каза…
— Че не мога да имам деца — тя извърна поглед. — Така ми каза докторът.
— Беше ли на преглед?
— Да. Потвърдено е.
— И какво казва докторът ти сега? — попита Димка невярващо.
— Че това е чудо.