И се възправи сянка [bg]

Нравът й беше толкова спокоен, че тя не удостои с внимание дори чифта бронирани ръкавици, които изтропаха върху масата, до купата, както и мъжа, който минаваше покрай масата, без да забави крачка. Костенурката смъкна ябълката на пода и я задъвка, докато фигурата се отправи към хората, насъбрали се около огъня в централната камина.

Разгневен и облечен в палтото си от меча кожа, мъжът изглеждаше огромен.

— Къде са проклетите подкрепления? — извика генерал Крийд на принципария на Туме и гласът му отекна под сводестия таван на залата. — Резервите от Ал-Кхос? — изкрещя той, когато видя мъжът да извръща лице от пламъците, за да се обърне към него.

За миг Ваничиос отвори по-широко очи изпод ръба на шапката от синьо кадифе. Лицето му не беше боядисано, както беше обичайно за Мичине.

Принципарият кимна, за да освободи мъжете, които се бяха насъбрали около него — всички облечени в сивите дрехи на съветници. Той сключи ръце зад гърба си и зачака Крийд да се приближи до него, а диамантените му бижута проблясваха сред диплите на робата му от лъскава коприна.

Крийд спря пред него, останал без дъх. Изненада се, когато Ваничиос протегна ръце и го целуна по двете бузи, сякаш все още са приятели. От принципария се носеше лек мирис на бъз и сапун.

— Генерале — каза Ваничиос с равния си глас, след като огледа загрижено Крийд, — елате, трябва да поговорим.

Без да изчака отговор, той се отправи към една ниша без войници, където съпругата му Карина наглеждаше слугите, които сваляха картините и ценните книги от лавиците там.

— Карина — меко се обърна към жена си той, — моля те, остави всичко това. С децата трябва да се приготвяте вече.

Карина отметна сивеещата коса от лицето си и погледна към Крийд, докато съпругът й ги представяше един на друг.

— Добре дошъл, генерале — кимна му тя. — Моля, чувствайте се като у дома си. Сигурно сте изтощен.

В гласа й нямаше озлобление, а само учтивост. Крийд тутакси се засрами заради гръмките си думи и задето стои тук с хората си, облечен в смрадлива броня, и се държи така, все едно се намира у дома си. Той кимна с глава в отговор, тъй като не знаеше какво да каже.

В действителност очакваше по-хладно посрещане в дома на принципария — човека, който беше негов приятел някога, по времето, когато и двамата бяха ергени и офицери от редиците на Червената гвардия. Не бяха говорили от петнайсет години — от деня на дуела и последвалата сватба на Крийд за жената, заради която се бяха дуелирали.

Когато Ваничиос каза на съпругата си да се подготви за заминаване, Крийд забеляза, че белегът от дуела все още личи на дясната му буза, както и че чертите му са сковани и изтощени от безсъние и тревога. В този момент генералът осъзна, че е изминало много време и че гневно е нахлул в дома на мъж, който вече не е враждебно настроен към него, в дома на семейство, което внезапно се е оказало на пътя на войната. Когато Карина се обърна да излезе, той видя погледите, които двамата си размениха, и връзката помежду им.