![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Жената вън от зайчарника!
Подкрепяни от сервизното влакче, четирима противопожарни роботи ги подкараха към мястото на клането.
Саския Зодиак си избра една сочна слива.
— Е, какво знаеш за „Дж. М. Сувиен“? — попита тя.
— Сладък малък бизнес — отвърна нейният домакин. — Изходни канали до петнайсет жилищни района само през първата година от встъпването им в бизнеса. Избират приятно разположение. Освен това не са скъпчии. Разполагат, с чудесна апаратура. „Ток 690“ и „Неро Корбан Ариел“. Дават мило и драго за клиентелата.
Саския погълна сливата.
— Моят спря — оплака се тя.
— О, горкичката ми.
— Ами да, съвсем се скапа. Има ток, но никаква реакция.
Той се наклони към нея с кърпичка в ръка и обърса ъгълчетата на устните й.
— Мисля, че ще успеем да ти го поправим.
Лицето му беше гладко избръснато, кожата — добре гледана. Ухаеше на далечни айсберги.
— И защо ще ми правиш подобна услуга?
Той я погали с опакото на пръстите си.
Защото те харесвам.
— Наистина ли? — попита Саския.
— Да — кимна Грант Непреклонния.
— Аз пък не мисля, че ме харесваш. Ти си само поредният джутит. Всичко, което желаеш, е да разбереш как е Джут в леглото.
Той я изгледа така, сякаш изведнъж се бе пренесъл в друга галактика. Зачуди се с какво ли го е обидила.
— Да предположим, че си права — кимна като шахматист, обсъждащ сложна позиция. — Би ли ми казала?
— Тя не е като твоите малки мръсни филмчета — ето какво ще ти кажа.
— Познай къде е била преди два дни.
Акробатката въздъхна шумно, демонстрирайки, че й е скучно.
— О, Господи, откъде мога да знам;? В „Тривиа“ или…
— Беше тук — каза Грант Непреклонния. — Точно тук, където седиш ти. — Той се усмихна. — Седеше в този фотьойл и видя един призрак, който й заговори. Лекарите казват, че често имала халюцинации.
Грант Непреклонния я разглеждаше внимателно. Саския не продума и той сметна, че я е засегнал дълбоко.
— Да ти кажа ли какво прави капитанът сега? — продължаваше той.
— Няма начин да знаеш.
— Искаш ли да се обзаложим? — попита малко сприхаво той. — Зная какво прави във всеки един момент, през всичките субективни месеци, откакто си я видяла за последен път. Познавам точно състоянието на вашите взаимоотношения.
— Е, ще те успокоя, като ти кажа, че не си единственият — отвърна с хладно пренебрежение акробатката. Сетне, без да откъсва очи от неговите, тя преряза тънката шийка на банана със заострения нокът на показалеца си и започна да го бели.
Грант Непреклонния плъзна поглед покрай Саския Зодиак към вратата на кухнята. Виждаше Його, която миеше чиниите. „Кучето“ беше в работилницата, където го смазваха и презареждаха. Тази нощ Грант Непреклонния не искаше да го безпокоят.
— Його — произнесе той, без да повишава глас.
Изля остатъка от виното в чашата на Саския и вдигна шишето, давайки знак на трантката да го отнесе.
Но когато се приближи, той я хвана за китката.
— Мислех, че ще ни поднесеш токайско.
Його пристъпи от крак на крак и завъртя глава. Вкусовете му я объркваха. Освен това знаеше, че телохранителят на капитана съвсем наскоро е бил в тази стая. Все още усещаше мириса му.
— Не си прави труда — Грант я отблъсна и стана. — Аз ще го взема.
Когато се върна с бутилката и чифт осмоъгълни чаши, гостенката му вече беше привършила с банана и седеше, свила под себе си босите си крака. Лицето й беше красива ледена скулптура.
— Не искам да поправяш „Дж. М. Сувиен“ — заяви тя. Това го завари неподготвен. Той остави подноса върху масата.
— Защо?
— Защото тъкмо ти си го изключил.
Той седна, облегна се и бръкна с ръце в джобовете си.
— Как се досети? — попита с мек глас.
— Ти позвъни, докато бях там. Когато ти отговорихме, предполагам, че си пуснал някакъв компютърен вирус.
— „Отговорихме“?
— Сюзан и аз — обясни тя.
Той й наля още вино, вдигна шишето и улови последната капка от гърлото.
— Ако искаш, ще накарам да докарат апаратура от Захарната горичка. Имам хора, които ще я потегнат.