Драконите на изгубената звезда [bg]

— Аз съм Даламар, Господарят на Кулата. И ще ми бъде страшно интересно да науча кой ти каза къде да ме откриеш — отвърна мрачният елф, като пъхна ръце в ръкавите на мантията си и направи изящен поклон.

— Господарят на Кулата… — повтори тихо Мина с лека усмивка, сякаш знаеше истинското положение на нещата. — А колкото до това кой ми каза, направиха го мъртвите.

— Наистина ли? — Очевидно последното бе разтревожило Даламар. Той се опита да избегне погледа й, да се изплъзне от кехлибарения й взор. — И коя сте вие, лейди рицар, че да имате толкова близки отношения с мъртвите?

— Аз съм Мина — каза тя. Вдигна очи и този път чародеят най-после почувства как кехлибарът го улавя. Тя посочи минотавъра. — А това е моят заместник-командир Галдар.

Спътникът й кимна отсечено с рогатата си глава. Явно не се чувстваше добре в Кулата, защото постоянно се оглеждаше с мрачен поглед, сякаш очакваше всеки момент нещо да изскочи и да го нападне. Не се тревожеше толкова за себе си, колкото за нея. Поведението му граничеше с чистото боготворене и обожание.

Любопитството на Палин се разпалваше с всяка изминала минута. Даламар обаче подхождаше предпазливо.

— Чудно ми е как сте стигнали невредими дотук, лейди Мина — попита той и се настани зад писалището, може би в опит да разкъса омагьосващия й поглед. — Моля, разполагайте се.

— Благодаря — отвърна Мина, но остана права. Сега се взираше в него отгоре, поставяйки го в неочаквано неизгодно положение. — Защо присъствието ми в Нощлунд ви изненадва толкова силно, чародеецо?

Даламар се размърда неспокойно в креслото си. Не му харесваше да го наблюдават под този ъгъл, но нямаше как да се изправи, без да демонстрира колебание и слабост.

— Аз съм некромант, долавям магията ви безпогрешно — каза той. — Мъртвите се хранят с магия. Учудвам се как не са се нахвърлили върху вас.

— Онова, което долавяте в мен, не е магия — отговори тя. Гласът й бе необичайно нисък и в него се усещаше странна за възрастта й зрялост. — Чувствате мощта на бога, комуто служа. Единия Бог. А що се отнася до мъртвите, те не ме тревожат. Единият Бог властва над всички тях. В мен те виждат Единия Бог и ми се покланят.

Устните на мрачния елф потрепнаха нервно.

— Вярно е! — намеси се гневно Галдар. — Видях го с очите си! Мина води…

— … моята армия в Нощлунд — постави ръка на рамото му тя, сякаш мълчаливо му нареждаше да замълчи.

— Водите армията си срещу какво? — попита саркастично Даламар. — Срещу мъртвите?