Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— За Атлантида ли говорите? — попита Дейвис.
— Няма такова нещо — тръсна глава Скофилд.
— Обзалагам се, че доста хора в този хотел са на друго мнение.
— Което е погрешно. Атлантида е мит, който присъства в различни култури. Също като Големия потоп, намерил място във всички религии. Една романтична идея, която няма нищо общо с действителността. Останки от мегалитно строителство са открити на морското дъно на много места по света — до Малта, Египет, Гърция, Ливан, Испания, Индия, Китай, Япония. Постройките са съществували преди Ледената епоха и при разтопяването на ледовете са потънали под водата. Те са били истинската Атлантида и доказват мъдростта на Окам. При наличието на прости решения сложните са излишни. Всички обяснения са рационални.
— Кое от тях е валидно в случая?
— Докато пещерните хора са се учили да използват каменни сечива, на земята са живеели и други хора, които са обикаляли света с кораби и дори са го картографирали. Те явно са знаели какво правят и са се опитвали да ни научат на много неща. При това напълно миролюбиво. Никъде не са открити свидетелства за тяхната враждебност. С течение на времето посланията им избледняват, особено след като съвременното човечество се самообявява за единствен източник на интелектуални постижения. — Скофилд хвърли напрегнат поглед към Дейвис и мрачно добави: — Арогантността ще ни погуби.
— Глупостта има същия ефект.
Скофилд беше готов за подобно подмятане.
— Този древен народ е оставил посланията си на много места по света. Като предмети и сечива, като карти и ръкописи. Вярно е, че тези послания не са директни, но те са форма на комуникация, която съвсем ясно ни казва: „Вашата цивилизация не е първата във Вселената, вашата култура не е коренът на истинското начало. Новото откритие за вас ни е познато от хиляди години. Ние пребродихме младия ви свят още когато ледът бе сковал всичко на север, а южните морета бяха добри за плаване. Оставихме карти на всички места, които посетихме. Споделихме познанията си за вашия свят и за Космоса, математиката, науката и философията. Някои от народите, които посетихме, съхраниха това познание и именно то ви помогна да съградите света, който познавате. Не ни забравяйте.“
Дейвис не изглеждаше впечатлен.
— Какво общо има всичко това с операция „Висок скок“ и Реймънд Дайлс?
— Много общо. Но пак повтарям, тази информация е поверителна. Бих искал да не е, повярвайте ми. Но съм дал своята дума и съм я спазвал през всичките тези години. А сега си тръгвам. Вие двамата очевидно ме мислите за луд, но между другото аз мисля същото за вас.
Скофилд се изправи, направи една крачка и спря.
— Все пак бих ви предложил храна за размисъл. Преди десет години Кеймбриджският университет финансира едно дълго и изтощително проучване, в което взеха участие редица световноизвестни учени. Заключението им? По-малко от десет процента от древните послания и ръкописи са оцелели до наши дни. Останалите деветдесет са безвъзвратно загубени. Как тогава можем да определим кое е глупост и кое не?
61
Вашингтон
13:10 ч.
Рамзи прекоси парка и се насочи към мястото, където вчера се бе срещнал със сътрудника на сенатор Атос Кейн. Младежът отново беше там, плътно загърнат във вълненото си палто и потропваше с крака на студа. Днес Рамзи го беше накарал да чака цели четирийсет и пет минути.
— Добре, адмирале, разбрах — промърмори хлапакът. — Вие печелите, а аз трябва да си платя.
Веждите на Рамзи се повдигнаха в престорено смайване.
— Това не е състезание.
— Напротив. Последния път аз ви го начуках, а вие го начукахте на шефа ми. В момента всички сме любящи братовчеди. Спечелихте тая игра, адмирале.
— Момент — рече Рамзи, измъкна от джоба си малък уред с размерите на дистанционно за телевизор и го включи.