Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Хрисоф се поклони и Ксенофонт го остави и продължи да язди бавно напред. Погледна назад към спартанеца, но Хрисоф вече се отдалечаваше и привикваше капитаните и пентакостите, от които щеше да има нужда.
Филезий известно време остана да гледа след спартанеца, след което прочисти гърло. Не му допадаше да се обръща към Ксенофонт, докато е на нивото на прасците му, но атинянинът с нищо не показваше, че ще слезе от коня.
— Искаше да говориш с мен ли? — подкани го Ксенофонт.
— Да… Исках да посоча, че прекосихме планината и няма никаква следа от Тисаферн и персите, още по-малко от царя им. Хрумна ми, че макар да не ми е работа да се меся, може би сега е времето да обсъдим как най-добре да изведем войниците от тази страна.
— И хората от обоза — добави Ксенофонт.
— Да, разбира се, тях също. Исках да кажа, че непосредствената заплаха я няма, поне засега. Знаеш, че с Менон бяхме роднини. Четиринайсет години служех в сянката му, а доколкото разбирам, ти… — той стисна зъби за момент — си по-неопитен.
— О, и то много — отвърна Ксенофонт. — Макар да забелязвам, че Менон не те е направил свой заместник. Ти обаче се възползва от изникналия шанс и хората му те приеха. Това беше дързък ход. И нямах възможност да ти благодаря за подкрепата ти. Благодарен съм ти, Филезий. Без хора като теб нямаше да оцелеем, за да стигнем до тази равнина. Без твоята храброст и дисциплина няма да видим родината си. Сигурен съм в това. Без абсолютното подчинение по всяко време на хората, които командваш, и на онези, които командват командирите, ние ще загинем в Персия и никога няма да вкусим отново виното и маслините на Гърция. Няма да се наслаждаваме на пиесите на Еврипид, нито да слушаме разговорите на агората в Атина. Нещо по-лошо, ако се провалим тук, ще бъдем забравени от сънародниците си.
Каза го почти като насън, от устата му се изляха думи, които изненадаха и двамата със своята емоционалност.
— Гледах неговата „Медея“ в Атина. Самият Еврипид също присъстваше и тълпата стана, за да му отдаде почит. Беше… зашеметяващо. Докато излизах, имах чувството, че от раменете ми е паднал огромен товар, който съм мъкнел години наред.
Филезий си помисли дали да не върне разговора към по-практични теми, но се отказа. Истината беше, че никога не бе искал да води.
— Разбирам. Моля се да ни отведеш живи и здрави у дома.
— Това е единственото, което искам — отвърна Ксенофонт.
Слънцето залязваше зад възвишенията и хвърляше дълги сенки по нивите. Реколтата вече беше прибрана. Още по-добре, тъй като щяха да приберат безценното жито направо от зърнохранилищата. В същото време това означаваше, че годината напредва и сезоните са на път да се сменят. Каквото и да се случеше, каквото и да ги сполетеше, трябваше да продължат напред. Дължеше го на Клеарх.
— Когато се срещнем отново, спартанецо — тихо каза Ксенофонт, — и когато ме попиташ какво сме направили след смъртта ти, няма да се срамувам. Обещавам ти. Ще ги върна обратно.
Знаеше, че Филезий се опитва да се домогне до повече власт и думата му да се чува. Поклати глава. Те бяха негови хора. Той бе атински аристократ, намерил истинската си цел. И нямаше намерение да я отстъпва на никого.
На сутринта Хрисоф прати хора да оберат градините и да претършуват къщите. Не бяха подготвени за хилядите перси, които се изсипаха от планината на коне и пеша и се втурнаха да отрежат пътя им от основната гръцка сила. Мъже и жени захвърлиха на земята пълни с плодове одеяла и побягнаха, а Хрисоф поведе спартанците тичешком срещу врага.
Последва сблъсък, наподобяващ улични безредици в Атина, в който и двете страни се опитваха да нанесат удари. Персите с наслада замахваха към всеки, до когото можеха да стигнат, бил той въоръжен или не. Настана пълна каша и десетки гърци изгубиха живота си, преди Ксенофонт да се притече на помощ с основното каре. Видът на напредващите редици успокои бягащите, които успяха да намерят убежище зад тях. В градините останаха да лежат тела сред смачкани сливи и смокини.
Изправени пред основната войска, персите отстъпиха. Ксенофонт за миг зърна облечения в бели одежди Тисаферн и го прокле. Отмъщението му, ако доживееше да му се радва, щеше да е да си тръгне като свободен човек и да остави тлъстия персиец да се чуди какво ли е да е на негово място.
Опоскването на селата продължи много по-бързо, след като вече знаеха, че врагът е наблизо. Ксенофонт винеше себе си, че не е разположил по-добра охрана, но не беше единствен в това. Хрисоф обикаляше лагера часове наред и се зъбеше на всеки, който се осмелеше да го приближи. Бяха си позволили да се отпуснат на враждебна земя, докато противникът още ги следваше и дебнеше и за най-малката проява на слабост.