Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
По-лошата новина беше, че на пътя им имаше голяма река. Проходът през планината ги беше отвел на североизток, но не можеха да продължат напред, без да пресекат бързите води, които бяха толкова дълбоки, че копията не достигаха дъното. Ксенофонт разпита пленници от селата и наученото не беше толкова добро, колкото се беше надявал. Гърците започнаха да се изнервят, когато разбраха, че са притиснати от едната страна от планините, а от другата от река, която не могат да пресекат.
На юг беше Вавилон и сърцето на Персия, а ако завиеха на запад, щяха да се върнат при планините. Реката блокираше пътя на изток и селяните казаха на Ксенофонт, че в тази посока се намира Екбатана, лятната резиденция на персийските царе и едно от най-добре охраняваните места на света.
Ксенофонт събра офицерите си на един селски площад, а хоплитите се строиха около лагера.
— Според селяните на север има планини, които се простират на месеци път на изток и запад. Ако успеем да минем през тях, ще се озовем в Армения. След това можем да продължим на северозапад, докато не стигнем до гръцките селища на Черно море. Не знам колко далече е това от планините, но не можем да ги заобиколим. Трябва да минем през тях. — Млъкна, за да обмисли думите си. — Твърди се, че племената в онези планини били изключително диви и многобройни. Старейшината на това село говори за тях като за отмъстителни духове и казва, че не бихме оцелели, ако опитаме да минем оттам.
— Речта ти не е толкова вдъхновяваща, колкото си мислиш — обади се Хрисоф и останалите се засмяха. — Този дъртак се опитва да ни сплаши, но какъв друг избор имаме, освен да се изправим срещу онези „кардухи“ в планините? Успяхме да стигнем дотук, но може би… няма да можем да търпим вечно.
Ксенофонт вдигна ръка и Хрисоф моментално млъкна. Едно от нещата, които спартанецът правеше добре, беше да приема заповеди.
— Реката е прекалено дълбока и широка. Персийската конница ни заплашва и ще бъдем изклани, ако се опитаме да я пресечем. Мисля, че най-добрата посока си остава на север — извън Персия по най-бързия и пряк път.
Погледна ги и част от него възтържествува. Въпреки всичките им бради и яки мускули, въпреки че някои от тях бяха по-стари от него, те не бяха просто стадо, което той води, а негови братя и сестри, синове и дъщери.
— Говори се, че персите се страхували от кардухите. Има голяма вероятност да не посмеят да ни последват в проходите. Така бихме могли най-сетне да се отървем от тях.
Замълча — даваше си сметка, че враг, който всява ужас у персите, може и да не е най-добрата алтернатива.
— Ако някой има по-добра идея, да я каже. Иначе ще ви поведа на север към планините. Съберете всички одеяла и дебели дрехи, които можете да намерите. Ще са ни нужни.
Зачака мълчаливо, докато те обсъждаха въпроси, като знаеше, че ще стигнат до същото заключение като неговото. Беше пропуснал да спомене разказаната му история за една персийска войска, минала през това място преди осем години. Сто и двайсет хиляди души се отправили към твърдините на кардухите. Нито един не се върнал. Ксенофонт се надяваше, че съсухреният старец просто си измисля, за да сплаши чуждестранните нашественици. Едното око на старейшината беше бяло, а зъбите му бяха дълги и кафяви като черупката на орех. Ако казваше истината или поне част от нея, бе напълно възможно Ксенофонт да прави най-голямата грешка в живота си — и все пак това си оставаше единственият избор, който можеше да направи.
Гърците започнаха да се строяват за път. Двайсет хиляди мъже, жени и деца изглеждаха огромно множество, когато се разпръскваха, но строени в каре ставаха нищожни в сравнение с разстоянията, които трябваше да изминат. Ксенофонт беше подредил колони с ширина четирийсет души, с осемстотин спартанци отпред. Те обкръжаваха почти толкова хора и в средата, макар че хората от обоза все повече и повече приличаха на дрипави поклонници, тръгнали към някой оракул или светилище, за да търсят помощ.
Поне добрата храна през последните два дни беше подобрила настроението и им беше дала сили. Хрисоф се занимаваше със събирането на запаси от селата и бе подходил сериозно към задачата си. Селяните щяха да преживеят гладна зима, но Ксенофонт смяташе, че това е проблем на Тисаферн, а не негов. Ако им бяха позволили да си тръгнат с мир след Кунакса, щеше да е много по-мек към селата по пътя им. Сепна се, когато осъзна, че мисли за двайсетте хиляди като за свои хора. Те разчитаха на него, за да останат живи, и в този момент той разбра, че е готов да даде живота си за тях. Беше търсил цел в Атина, без да успее да я намери. Поклати глава и се засмя, зачуди се дали някога ще му се удаде възможност да разкаже на Сократ за това свое откровение.