![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Явно ни дебнеха в засада. Конници и стрелци. — Рязко разсече въздуха с ръка. — Някои момчета се измъкнаха, но изгубихме много хора. Атакуваха ни много бързо, Ксенофонте. И продължиха да ни преследват, докато препусках обратно. Когато извиках тревога, почти ни бяха настигнали. Съжалявам.
Млъкна, готов да посрещне наказанието, което ще го сполети.
— Не биваше да те оставям без по-опитни хора — каза Ксенофонт. — Грешката е моя, разбираш ли? Няма да виня теб заради собственото ми недоглеждане. — После заговори енергично, сякаш въпросът вече е забравен. — Така, за утре вечер ще трябва да пратиш съгледвачите по двойки, така че винаги да се виждат едни други. Ако някой съгледвач или двойка бъде нападната, останалите да обръщат веднага към лагера. Винаги да се виждат, Хефесте. Това е урокът от станалото.
— Съжалявам — отново каза Хефест.
Ксенофонт го погледна неразбиращо.
— Не трябва да съжаляваш. А да се учиш. Те са спечелили малък сблъсък, който е повдигнал духа им. Това не променя нищо! Колко далече стигнахме дотук? Достатъчно е само да оставаме пред тях.
Докато говореше, се чуха нови викове от онези, които гледаха следващите ги перси. От открития център на карето се надигнаха уплашени стонове, каквито Ксенофонт не беше чувал досега. Той стисна зъби, ядосан на себе си, но и на врага, който просто не искаше да ги остави на мира.
Докато се връщаше покрай карето, Ксенофонт видя конници да яздят в лек галоп, сякаш бяха на парад. Минаваха покрай гърците на достатъчно разстояние, за да са извън обсега на стрелите и копията. Разбира се, после се обръщаха да гледат противника си, но продължаваха напред, използвайки предимството на скоростта и подвижността си.
Хрисоф дойде при него. Изглеждаше добре и почти не беше задъхан въпреки нагръдника от бронз и кожа, който носеше.
— Някакви нови заповеди? — подвикна Хрисоф.
Ксенофонт вече започваше да разбира какво си мисли спартанецът. По го биваше в тънките намеци, отколкото Клеарх.
— Засега не — отвърна Ксенофонт. — Нещо да споделиш за онези конници?
— Предполагам, че ще ни направят засада — каза Хрисоф. Беше дошъл, за да е сигурен, че Ксенофонт ще разбере точно какво има предвид. — Ще намерят място, където пътят се стеснява, може би някъде сред хълмовете. Ще хвърлят по нас дървета, камъни и всичко, което им попадне подръка. В същото време онези отзад ще ни атакуват. Аз самият бих направил точно така.
— Не мога да им попреча да ни изпреварят — каза Ксенофонт. — Не можем да пръснем и онези, които ни следват. Ако спрем за битка, те ще се изтеглят. Или ако приемат предизвикателството, хората от лагера ще останат уязвими. В общи линии, това е положението ни.
Примигна от собствените си думи и изведнъж се почувства безнадежден. Даваше си сметка, че хората около него го гледат, и затова поклати глава и загърби тези страхове. Един командир трябваше да изглежда уверен дори пред опитни мъже като Хрисоф. Да е отвъд съмнението и слабостта.
— И все пак по-добре да не влизаме в бой с персите. Показахме им, че не могат да се сравняват с нас на бойното поле. Няма слава в това да ги тормозим повече. Не, задачата ни е да излезем от територията им. И аз възнамерявам да направя това, Хрисофе. Ако заемат по-високи позиции, ще продължим напред с вдигнати над главите си щитове. Ако ни атакуват с пехота, ще ги посичаме, докато не се откажат. Ще се бием, ако се налага, но победата ни ще бъде, когато стигнем Черно море. По брега на север има гръцки градове. Стигнем ли до тях, ще сме си все едно у дома.
Хрисоф кимна, без да забавя крачка.
— Да продължаваме напред в строй. Разбрано.
После се ухили като момче и Ксенофонт усети как собствената му маска се напуква и той също се усмихва. Беше изказал на глас проблемите, които ги очакваха, и сега виждаше, че те не са непреодолими. За първи път през този ден настроението му се приповдигна.
— Действай — каза той.
След десетина мили стигнаха до бърза река, над която беше прехвърлен дървен мост. Ксенофонт нареди войската да спре от двете му страни, за да контролира пресичането и да попълнят запасите си с вода. Спартанците застанаха с вдигнати щитове и копия, докато хората от лагера напълниха всички мехове. Пустините бяха зад тях и между реките в този район имаше повече живот.
През цялото време Тисаферн седеше на коня си на известно разстояние от тях, опрял ръце на лъка на седлото в средата на редица брадати персийски воини. Те гледаха враговете си, сякаш бяха вълци, а гърците — млади елени, дошли на водопой. При тази мисъл Ксенофонт се усмихна. Хората му бяха воини, нямащи равни на себе си, и го бяха доказали при Кунакса. Тази горчива глътка за персийските чувства беше единственото, което ги поддържаше живи.