![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Отпред Ксенофонт чу вик и препусна покрай фланга, като принуди войниците и хората от лагера да се дръпнат, за да му направят път. Пътят беше широк шейсет крачки — чудесен проход за всичко друго, но не и за войска. Скалите се издигаха отвесно от двете страни — и след тях, по зелените склонове на планината, бяха персийските сили. Ксенофонт разбра защо Тисаферн продължава да ги притиска отзад. Персите знаеха, че хората им са наблизо, и се опитваха да натикат гърците по-навътре в прохода.
Ксенофонт беше единственият конник отпред. Присви очи и се усмихна. Спартанците продължаваха уверено напред, готови да удържат всичко, което несъмнено им беше приготвено — от камъни и дънери до потопени в изпражнения стрели.
Спартанците започнаха да приготвят щитовете си, но Ксенофонт поклати глава.
— Хрисофе. Персите не са избрали добре позицията си. Заели са хубава позиция, но погледни горе. Над тях има равно място. Място, до което можем да стигнем.
— Ще ни видят — извика му в отговор Хрисоф, макар че не беше възражение, а по-скоро задоволство.
— В такъв случай ще се наложи да тичаме — каза Ксенофонт. — Шестстотин от най-добрите ти хора с мен. Ще изкачим тичешком ей онова възвишение и ще ги нападнем отгоре точно както те възнамеряват да направят с нас.
И обърна коня си към стръмния склон. Зад него Хрисоф даде бързи заповеди. Шестстотин мъже се отделиха от строя и последваха двамата водачи.
— Войници! — извика им Ксенофонт. — Не забравяйте: правите това заради онези, които ще спасите, но и за да видите Гърция. Биете се за честта си и за да прегърнете отново жените и децата си. Продължавайте в същия дух и ще пометем персите от хълма!
— На теб ти е лесно, защото си на кон — отвърна един от войниците. — Аз останах без сили от мъкненето на този щит.
Ксенофонт го изгледа; доброто му настроение се изпари. Показно бавно той слезе от коня си, който наведе глава към тревата. Ксенофонт застана пред боеца, който се беше обадил.
— Тогава остани тук.
Изтръгна щита от ръцете му и се втурна нагоре по склона. Останалите побързаха да го последват. Тичаха нагоре, докато долу другарите на изоставения вземаха камъни и ги хвърляха по него, давайки ясно израз на неодобрението си.
Ксенофонт тичаше и скачаше, докато не остана без дъх, но все пак успя да стигне билото заедно с всички останали. Вдигна щита като трофей и онези долу завикаха, когато го видяха. Персите, които се бяха надявали да им устроят засада, напуснаха позицията си и заслизаха по друга пътека веднага щом разбраха, че са изгубили предимството си. Радостните викове на гърците отекнаха в планината и стигнаха до ушите на Тисаферн, чиито полкове още се точеха през долината. Той спря хората си — не искаше да продължи преследването на терен, който отнемаше предимството на численото превъзходство.
27
Равнините от другата страна на планината бяха плодородни. Широка река блещукаше в далечината зад пръснати тук-там села. Виждаха се стада добитък. Гърците завикаха с облекчение при вида на тази земя, която можеше да им осигури храна и вода, без да има враг, който да се опитва да ги настигне и да ги обкръжи.
Ксенофонт нареди на Хефест да организира съгледвачите. Младият атинянин беше намръщен, но препусна да изпълни заповедите. Ксенофонт го гледаше как се отдалечава, ядосан малко на себе си, но щом се налагаше положението да е такова, можеше да го приеме. Двамата не бяха приятели в Атина, а и той имаше по-сериозни грижи. Щом Хефест тръгна, дойде Хрисоф заедно с Филезий.
— Благодаря, че дойдохте — каза Ксенофонт, докато се спускаха към долината. — Мислех да организирам отряд от по-добрите ни воини. Ако ще ни тормозят в проходи и при мостове, трябва да имаме ариергард, въоръжен с дълги копия и допълнен от най-добрите прашкари и също и с критски стрелци.
— Умно — каза Хрисоф. — Ще подбера шестстотин бойци. Съмнявам се, че ще има много доброволци за такава неблагодарна задача. Може ли да предложа…
— Не можеш да предлагаш спартанци, ако това се канеше да кажеш — прекъсна го Ксенофонт. — Те ще свършат по-добра работа в първите редици, както си ми повтарял неведнъж.
— Добре, прав си — каза Хрисоф и сведе глава. — Макар че дойдохме, защото Филезий иска да поговори с теб.
Ксенофонт погледна спътника му и кимна с неохота. Беше чувал Филезий да говори публично само веднъж, когато бе изразил подкрепата си към него. Въпреки това го погледна с недоверие.
— Разбирам. Докато говорим, ти се заеми със селата. Вземете каквато храна намерите и всички товарни животни, стада и каруци, които могат да свършат работа. Трябват ни котли и нови мехове. И най-вече ни трябват обувки — нека селяните изкарат сезона боси. На тях не им се налага да прекосяват пеша цяла империя, докато персийската войска им диша във врата. Ясно?