Синовете на Спарта [bg]

На другия фланг двама конници се откъснаха от персийските полкове и препуснаха в галоп, приведени зад щитовете си, след което се изправиха да хвърлят с огромна сила копията си. И двете намериха пролуки между щитовете и повалиха двама души. Ездачите нададоха ликуващ вой и вдигнаха ръце към другарите си зад тях.

Един от коринтяните излезе от строя с три бързи крачки и хвърли дълго копие. То прониза единия ездач и той падна от коня си и остана да лежи безжизнен на земята.

Сега беше ред на гърците да се смеят и да се подиграват, докато останалите минаваха по моста. С всяка крачка персите приближаваха все повече и ги принуждаваха да продължат напред. Ксенофонт стъпи на моста с последните гръцки редици, като обърна гръб на стрелците и войниците с бронирани горни дрехи, които се зъбеха и скъсяваха разстоянието. Стигна другата страна, когато пресичането се превърна в диво хвърляне напред.

Персийските офицери изгубиха всякакъв контрол върху войниците. Предните им редици се втурнаха по моста с извадени мечове, докато последните гърци се оттегляха заднешком с вдигнати копия и щитове. Наложи им се да понесат стотици удари; железните мечове оставяха следи и огъваха златистия бронз, без да им бъде отвърнато.

Ксенофонт вдигна юмрук, когато мостът се изпълни с перси, рязко го свали и цялата дървена конструкция се срина с трясък в бързите води. През часовете преди пресичането гърците бяха прерязали подпорите на моста и сега само няколко резки удара бяха достатъчни те да се пречупят. Мостът се разпадна под собствената си тежест и рухна заедно с тичащите по него с пълна екипировка войници.

Ксенофонт откъсна поглед от настаналия ужас и паника и се обърна към Тисаферн, който продължаваше да гледа от другия бряг. Персиецът му отговори със залп от хиляди стрели. Беше извел тайно стрелците си напред, но разрушаването на моста бе развалило готвената изненада. Въпреки това стрелите полетяха във въздуха и всеки грък приклекна под щита си, когато върховете на стрелите затракаха оглушително върху бронз и дърво.

Самият Ксенофонт остана неподвижен, като се уповаваше на късмета, който го беше пазил до този момент. Тисаферн не беше рискувал да е сред опиталите се да пресекат реката. Ако го беше направил, денят щеше да е завършен. Вместо това персиецът и хората му трябваше да търсят брод нагоре или надолу по течението.

Ксенофонт присви очи към надигащия се терен и хълмовете пред тях. Земята на север беше по-зелена и не така враждебна. Знаеше, че ги очаква засада, но това беше проблем за друг ден.

— Бързайте напред! — завика той отново и отново, докато всички не го чуха. — Ще ги изпреварим…

Насили се да се усмихне и да покаже увереност, каквато не чувстваше. Виждаше, че мнозина от хората от обоза куцат и се препъват. Имаха вода, заради което той благодари на Посейдон, но запасите им от храна бяха оскъдни. Ксенофонт погледна напред, сякаш гледаше към някакво по-светло бъдеще. Не биваше хората да виждат ужаса му и страха от онова, което им е замислил Тисаферн сред хълмовете.