Синовете на Спарта [bg]

Тисаферн предприе атака в подножието на планината. От предните редици Ксенофонт виждаше първата долина — Хефест беше разузнал водещия до нея проход толкова далече, колкото се бе осмелил да навлезе. Персите очевидно нямаха намерение да ги губят от поглед, без да пролеят още гръцка кръв. Полковете зад тях също изглеждаха опърпани, след като им се беше наложило да изминат четиристотин мили след противник, който не можеха да принудят да се предаде.

Персите се построиха в дълга редица и офицерите им бяха достатъчно близо, за да се чуват призивите им. Ксенофонт даде знак на Хрисоф и спартанците минаха през карето, за да поемат ариергарда. Бяха изгубили част от мускулите, с които се гордееха преди. Брадите им бяха рошави и се бяха превърнали в жилави, подобни на диваци мъже, но си оставаха по-добри от всеки персийски полк. Самоувереността им си личеше, въпреки че вятърът от планините ги пронизваше и зъбите им тракаха, докато заставаха по местата си. Червените им наметала се развяваха пред настъпващите перси. Притиснати към планината, хората от лагера бяха отстъпили в прохода, оставяйки след себе си само хоплитите. Те оголиха бели зъби, докато изтегляха мечове и насочваха копия напред.

Този ден Хрисоф не носеше щит. В дясната си ръка носеше къс меч, а с лявата държеше още по-късия копие. Премери тежестта им и се ухили към приближаващия враг.

— Напред, лакедемонци! — изрева той към редиците. — Напред! Това е единственият ви шанс, синове на блудници. Един славен момент, преди да се махнем завинаги от тази империя. Изберете какво искате да разказвате на децата си.

Персите бяха започнали да се колебаят още щом видяха червените наметала на стария враг. Офицерите им крещяха заповеди и някои използваха къси палки, за да подкарват бойците напред.

Пред себе си войниците на Тисаферн виждаха златисти бронзови дискове, блестящи шлемове и наколенници от същия очукан метал. Спартанците приличаха на мъже от злато и червена тъкан и за първи път от много време не отстъпваха, а тичаха устремно срещу тях.

Редиците се сблъскаха и спартанците се нахвърлиха срещу врага, който ги беше тормозил толкова дълго. Въпреки болката и изтощението те бяха като момчета, на които най-сетне им се е удала възможност да стъпчат гнездо на оси. С готовност и удоволствие понасяха порязвания, за да секат и пронизват, като използваха първо копието, после щита и меча и накрая кописа, който режеше пръсти и отнемаше животи с бързи разсичащи удари.

Персите отстъпиха от яростната атака, но Тисаферн видя удобен момент и прати полкове около спартанските флангове към по-уморените, някои от които едва се държаха на крака. Те се развикаха и викът им достигна Хрисоф, който убиваше в предните редици. Той изруга и се обърна да види какво става. Беше готов да се обзаложи, че неговите спартанци са изправени срещу десетократно по-многоброен враг, но Тисаферн беше повел осемдесет или деветдесет хиляди през империята след тях. Гърците не можеха да победят. Можеха само да пуснат колкото се може повече кръв на противника.