![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Вървяха с постоянно темпо през целия следобед и земята около тях показваше все повече признаци на живот. Гърлата на двайсет хиляди души никога нямаше да се нахранят достатъчно, но онези, които можеха да си служат с прашка или лък, се отделиха от общата маса и донесоха всичко, което успяха да убият за храна. Не беше много, но въпреки това вдъхна известна надежда на всички.
Всеки следващ час от похода разкриваше нови била и клисури, а слънцето започна да хвърля дълги сенки по широкия път през скалите. Ксенофонт изпрати Хефест с останалите конници да търсят други пътища, но наоколо имаше стотици дерета, които завършваха с отвесни скали — а проходът през планината беше само един. Не беше особено трудно да се досетят къде са им устроили засадата, но нямаше как да я избегнат. Трябваше да вървят на север.
Разположиха се на лагер в плитка долина. Пътят пред тях тънеше в мрак. Никой не искаше да продължи, преди слънцето да е изгряло.
Ксенофонт се събуди от нечий допир. Отвори очи и видя Палакис. Седна в мрака, давайки си сметка за спящия лагер — хиляди хора, чийто живот зависеше от него.
— Палакис — измърмори той. — Не ти трябва друг закрилник. Нима Хефест не те пази?
Тя беше толкова близо, че той усещаше дъха й върху лицето си.
— В живота има по-важни неща от безопасността — прошепна Палакис.
— Да. Разбира се, ти беше метреса на Кир — отвърна той и усети как тя се напряга в тъмното. — И видях, че беше поне спътница на Клеарх след това. А сега си тук до мен, макар да натоварих Хефест със задачата да се грижи за теб.
— И после го отпрати — отвърна тя с глас, в който неочаквано се беше появила неувереност.
Ксенофонт се намръщи. Положението беше станало доста неловко.
— Защото той е началник на конницата, Палакис. Командва съгледвачите и го пращам на задачи почти всяка нощ… Чакай, да не би някой да те е заплашил?
— Не. Хефест го уважават всички. И знаят, че съм под негова закрила. Помислих си… съжалявам.
Ксенофонт усети как лицето му пламва, но заговори преди тя да е изчезнала в нощта.
— Остани поне сега, така и така си тук. До изгрева не остава много.
Тя замръзна, загледана в него. После отново легна. Ксенофонт лежеше до нея и дълго остана съвсем буден.
На сутринта Палакис беше изчезнала. Ксенофонт за момент се запита дали не я е сънувал, но бързо пропъди тази мисъл, когато Хефест дойде с коня му. Всички коне бяха измършавели, макар че по тези места можеха поне да пасат трева, каквато преди нямаше. За разлика от хората, те не можеха да изкарат дълго, без да са добре нахранени — нещо, което предизвикваше тревога у Хефест и Ксенофонт. Истината бе, че без конница и съгледвачи нямаше да оцелеят.
Хефест изглеждаше намусен. Ксенофонт си помисли дали да не спомене за нощната си посетителка. Не беше обещавал Палакис на Хефест, нито имаше властта да го направи. Беше видял обаче, че младежът е влюбен в нея, и не искаше помежду им да има неприятности. Затова предпочете да замълчи. Щеше да стои настрана от Палакис и проблемът щеше да се реши сам.
Персите се приближиха още преди да вдигнат лагера и да се приготвят за път. На Ксенофонт му се прииска едва ли не да благодари на Тисаферн, че помага на най-мързеливите да скочат пъргаво на крака и да си съберат нещата за поредния ден поход. Тук не можеха да образуват каре в карето — проходът през планините беше твърде тесен, за да могат двайсет хиляди души да вървят в строй. Въпреки опасенията си Ксенофонт и Хрисоф се разбраха да продължат в колона. Спартанецът продължаваше да се държи като официален заместник на Ксенофонт и никой не оспори правото му на това.
Спартанците настояха да поведат колоната между отвесните скали. Ксенофонт нареди всички да държат щитовете си в готовност в случай, че персите са заели позиции над тях. Яздеше отпред изпълнен с опасения, като се мъчеше да мисли за всичко, което може да тръгне на зле, и се безпокоеше, че ще пропусне нещо жизненоважно. Всички гледаха към него и той усети тежестта на отговорността си, но в същото време се наслаждаваше, че може да упражнява власт, каквато не беше познавал досега. Заемането на незначителен политически пост в Атина не можеше да се сравнява с прекарването на войска през планините.
Персите продължаваха да ги притискат отзад и яздеха в непосредствена близост. Тази сутрин стимфалците бяха поели тила заедно с прашкари и повечето конници, за да могат да отразят евентуална атака на врага.