Кръвта на боговете [bg]

26

Октавиан не беше изтощен. Подозираше, че се нуждае от нова дума, за да опише как се чувства. „Изтощен“ се бе чувст­вал преди седмици. Не че не можеше да спи или да яде. Пра­веше го и понякога заспиваше като труп, преди да стане само след няколко часа. Ядеше машинално, без да усеща вкуса, само за да накара тялото си да продължи да действа. Всеки ден оба­че го товареше с толкова неотложни задачи, че беше плувнал в пот още от събуждането си преди зазоряване до рухването в леглото, обикновено с дрехите. Трудностите около придвижва­нето и снабдяването на двайсет легиона и помощните войски изискваха екип от хиляди, цял отделен легион от чиновници и помощници. Те работеха под негово пряко началство и въпре­ки това поняког а не бяха в състояние да направят каквото и да било без одобрението му.

Това бе област, в която Марк Антоний не показваше никакви особени умения, макар Октавиан да подозираше, че по-възраст­ният мъж е доволен, че му е прехвърлил този товар. Всеки път, когато бившият консул беше натоварен с някаква отговорност, Октавиан откриваше, че работата си остава занемарена, докато не се заеме сам с нея. Не можеше да се отърси от чувството, че фино го манипулират, но хиляди з&дачи щяха да останат неиз­пълнени, ако и той ги пренебрегнеше. А легионите още чакаха да бъдат прехвърлени в Гърция.

Осигуряването на защитата на Рим от нападение, докато е на кампания, се оказа логистичен кошмар. Колегата му Педий се за­доволяваше да коМандва Сената и сенаторите не оказваха съпроти­ва в града. Но останалите задачи! Само придвижването на десет­ки хиляди през страната, като през цялото време трябваше да им се осигурява храна и вода, се оказа почти непосилно начинание.. След месеците блокада отклоняването на една грета от зърнените запаси на Рим за изхранване на гладните войници трудно можеше да намали напрежението в столицата. Октавиан обаче знаеше, че доставките ще играят основна част в кампанията срещу Брут и Касий в Гърция. Гладните войници не се сражаваха добре.

Съмняваше се, че Касий и Брут имат подобни неприятности. Те можеха да си осигурят храна и бойци от Изтока и по-късно да се занимават с последствията. Имаше моменти, когато Ок­тавиан се чудеше дали няма да триумфира в Гърция само за да прекара следващите десетина години в потушаване на бунтове в римските провинции.

Легионите, които беше оставил в града, изглеждаха досга- тъчно внушително, но за всеки с по-набито око бе ясно, че обу­чението им тепърва започва. И в тази насока Марк Антоний не показа абсолютно никакъв интерес. Октавиан сам беше събрал три нови легиона, плати на цяло поколение младежи да постъ­пят в тях, след което ги настани във военните селища, където те все още бяха замаяни от рязката промяна в живота им.

Усещаше как галерата леко се поклаща под краката му на слабото вълнение и чакаше слънцето да изгрее, преди да сля­зат на суша. Това беше петото му прекосяване за този месец. Всеки час от деня се използваше за пускането на натъпкани с галери войници. При предишните прекосявания бяха изгубили два кораба и почти шестстотин души. Галерите се сблъскаха и преобърнаха точно когато се бяха отдалечили достатъчно от брега, за да направят спасяването на хората в тях невъзможно. След този инцидент капитаните станаха по-предпазливи, но пресичането се беше забавило и цялата операция се проточи една седмица повече от първоначалните планове.