Кръвта на боговете [bg]

Когато светлината се засили, капитанът на галерата пое към новото пристанище, построено специално за прехвърля­нето. Октавиан изчака да спуснат моста на левия борд и слезе на сушата.

Десетина мъже го очакваха и той се насили да им се усмих­не; усмивката му стана истинска, когато видя Меценат и Аг­рипа. Групата едва не го погълна още щом слезе от галерата. Всички го наобиколиха и всеки се опитваше да привлече вни­манието му, а гаденето и умората притъпя ваха отговорите му Той поклати глава и се опита да се стегне, да мисли и да работи на висока скорост поне още веднъж.

Не разбираше какво се случва с него. Беше млад и във форма, но сънят и храната сякаш вече не можеха да възстановят нито духа, нито тялото му. Всяка сутрин се будеше объркан, обзет от невидими ужаси, докато не осъзнае, че се е събудил. Веднага след умиването й обличането се захващаше за работа, като на­лагаше на мозъка си да открива находчиви отговори и решения.

   - Няма ли да оставите консула да си поеме дъх? - внезапно се озъби Агрипа.

Октавиан поклати глава и сетивата му се изостриха. Отда­лечаваше се от пристанището, заобиколен от всички страни от хора, които му задаваха въпроси и се опитваха да му покажат купища документи. Даваше си сметка, че им е отговарял, но дори животът му да зависеше от това, не можеше да си спомни какво точно е казал. Агрипа бе доловил, че нещо не е наред, по празния поглед на приятеля си и беше използвал ръста и силата си, за да изблъска неколцина настрани, въпреки че с това си навлече гнева им.

- Не, Пенций, нищо не е чак толкова важно чу Октавиан отговора на Меценат на някакъв друг мъж. - А сега защо не млъкнете и не ни оставите малко сами? Армията ще се срине, защото е трябвало да чакате, така ли?

Октавиан нямаше представа кой е другият, но отговорът му, какъвто и да бе, явно беше погрешен, тъй като Меценат рязко пристъпи към него и двамата изостанаха, като се разправяха ожесточено.

През последния месец пристанище Дирахиум се беше про­менило до неузнаваемост. Такива са легионите, помисли си отнесено Октавиан. Можеха да построят всичко. Огледа се, ко­гато стигна главния път, водещ към разрасналото се вече град­че. От двете му страни се издигаха огромни добре охранявани складове, пълни с храна и екипировка. Легионите бяха изсек­ли околните гори и ги бяха нарязали на дъски, за да построят цели улици и квартали. Магазини и ковачници работеха ден и нощ без прекъсване, във въздуха се носеше воня от кожарски­те работилници. Всичко това щеше да бъде изоставено, кога­то продължаха напред, но войниците щяха да потеглят с нови подковани сандали и добре екипирани екстраординарии. През ръцете му бяха минали хиляди заявки и подробностите се раз­миваха в съзнанието му.