В здрача на вторник [bg]

— Това има ли нещо общо с парите за издръжката на Оливия?

— Не.

— До гуша ми дойде от оплакванията й и от писмата на нейната адвокатка. Впрочем, коя е тази Теса Уелс? Тя като че ли се появи от нищото. Подозирам, че това е твое дело.

— Оливия има нужда от помощ. Но не за това…

— Това, от което Оливия има нужда, е да се вземе в ръце. Нямам намерение да продължавам да я поддържам финансово при тази нейна безотговорност. Решението ми е окончателно.

Фрида го погледна мълчаливо.

— Знам какво си мислиш. — Той се наведе напред. Тя видя фините бръчици около очите му, точиците в ирисите, жестоката извивка на устните, потрепването на бузата, което не спираше. Усещаше и уханието му — лосион за бръснене, кафе и още нещо, един особен мирис, който той имаше още откакто беше малко момче и често я пошляпваше с пластмасова линийка отзад по крака.

— Живееш в красива къща в околностите на Кеймбридж — каза тя. — Този килим е нов. Носиш часовник, с който би платил първата година от обучението на Клои в университета. Отвън има градинар, който ти оформя цветните лехи. Никой не иска от теб да бъдеш щедър. Просто бъди справедлив.

— Оливия беше една грешка. Тя е глуповата, разхвърляна и себична жена. Всъщност си мисля, че е смахната. Изобщо не искам да чувам за нея.

— Но двамата имате дъщеря.

— Тя е същата като майка си — отвърна Дейвид. — Когато говори с мен, имам чувството, че ме презира.

— Може би те презира.

— Ти нали не си дошла чак дотук, за да ме обиждаш? — попита той и добави тихо: — Фреди?

Галеното име, с което по-рано нежно я бе наричал, вече не звучеше по същия начин.

— Тя е тийнейджър — каза Фрида, опитвайки се да говори с овладян глас и безизразно лице. — А животът на един тийнейджър е труден, дори когато всичко останало е наред. Само си помисли: изостави майка й заради по-млада жена, изостави и нея самата. Не изпращаш парите, които по закон си длъжен да плащаш, и става свидетел как майка й постепенно деградира. Рядко се виждаш с нея и понякога правиш уговорки, които после не спазваш. С новата ти съпруга пътувате до екзотични места, а нея не я взимате. Забравяш рождения й ден. Не ходиш на родителските й срещи. Как тогава да не те презира? — Тя му направи знак с ръка да не я прекъсва. — За момиче като Клои е много по-лесно да изпитва гняв и презрение, отколкото да бъде нещастна и уплашена, каквато всъщност е. Дъщеря ти има нужда от баща.

— Свърши ли?

— Не, но искам да чуя ти какво ще кажеш за всичко това.

Дейвид стана и отиде до прозореца. Дори и с гръб към нея, тя усещаше гнева му — и въпреки това, в съзнанието на Фрида проблесна ясен спомен как седи на тези рамене, хванала главата му с едната си ръка, а с другата се пресяга надолу да откъсне един плод от дървото в дъното на градината им. Почти усети хладината на сливата в ръката си и финия й прашец по пръстите си. Тя се отърси от спомена и зачака. Дейвид се обърна.