![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Не разбирам как можеш да седиш тук, в тази стая, и да ми говориш за тийнейджъри и за родителски чувства.
Той искаше да я нарани.
— Последния път, когато се поинтересувах за теб, не беше родител. На колко години си? Няма да мине много време и ще станеш на четиресет, нали?
— В момента не говорим за мен, а за Клои.
— Напротив, чудя се как така, след всичко, което се случи, си мислиш, че имаш право да идваш тук и да ми казваш какво да правя с живота си?
— Не — само какво да правиш с дъщеря си. И ако аз не ти го кажа, кой друг ще ти го каже, преди да е станало твърде късно?
— И какво смяташ, че ще направи? Ще си пререже вените?
Фрида го погледна така свирепо, че той видимо се смути.
— Не знам какво би могла да направи и предпочитам да не знам. Искам да й помогнеш. — Тя си пое дълбоко дъх и добави с усилие: — Моля те.
— Точно това ще направя — каза той. — Защото вече съм го решил, а не защото ти ме помоли. Ще я виждам през седмица, от събота следобед до неделя следобед. Двайсет и четири часа. Така добре ли е? — Той взе електронния си органайзер и започна делово да натиска бутоните. — Но няма да е следващият уикенд, нито последващият. Можем да започнем от началото на април. Ще се погрижиш ли да й кажеш?
— Не. Ти ще трябва да я попиташ дали и тя иска същото. Клои е на седемнайсет. Поговори с нея. Изслушай я.
Той тресна органайзера на масата толкова силно, че чашата му подскочи.
— И моля те, не й казвай, че съм идвала да говоря с теб. Ще се почувства унизена. Тя трябва да чуе от теб, че искаш да я виждаш.
Една врата се тръшна и някой го повика по име. След миг в стаята се появи красива млада жена. Имаше руса коса и дълги крака. Вероятно беше около двайсет и седем-двайсет и осем годишна, въпреки че стилът й беше по-младежки — като на някого от поколението на Клои, помисли си Фрида.
— О! — каза жената изненадано, поставяйки длан на корема си. — Извинете. — Тя погледна въпросително към Дейвид.
— Това е Фрида — представи я той.
— Имаш предвид сестра ти Фрида?
— Да. Това е жена ми, Труди.
— Вече си тръгвам — каза Фрида.
— Моля, не искам да ви преча. — Тя взе двете кафени чаши, с лека гримаса на отвращение, и излезе от стаята.
— Клои знае ли? — попита Фрида.
— За кое?
— Че очаквате бебе.
— Откъде, по дяволите, ще знае?
— Трябва да й кажеш.
— Нищо не трябва да правя.
— Напротив, трябва.
Фрида тръгна обратно към гарата. Имаше много време до началото на тържеството по случай рождения ден на Саша и въпреки че навън беше сиво и мъгливо и всеки момент щеше да завали, изпитваше нужда да повърви, брулена от пречистващия вятър. Чувстваше се омърсена и омерзена. Отначало, докато крачеше бързо по пътя, отстрани на който имаше редица от голи дървета и кални поляни, си помисли, че ще повърне, но постепенно бурята в душата й се уталожи, подобно на нещо, което изчезва някъде в мрака.
Саша отвори входната врата и видя двама души, които не познаваше. За момент се паникьоса. Дали не бяха някакви стари познати, за които не си спомняше? На лицата и на двамата грееха усмивки, сякаш току-що си бяха разказали някакъв виц. Мъжът протегна ръката си.
— Аз съм Хари Уелс, приятел на Фрида.
Саша се усмихна с облекчение.
— Фрида ми каза, че ще дойдете. Тя ми разказа всичко за вас.
— Малко се притесних какво ли точно е имала предвид Фрида, разказвайки ви „всичко за мен“ — пошегува се Хари. — Доведох и сестра ми, Теса. Нали нямате нищо против?
— Страхотно! — Саша им направи път. — Влизайте, не стойте на студа. Оставете палтата си и елате при нас.
Те се качиха заедно по стълбите до малка спалня. На леглото бяха натрупани палта и якета. Хари се пресегна и взе една снимка, поставена на малка масичка: Саша, заедно с друга млада жена, застанали хванати за ръце пред една палатка, обути с къси панталони и с туристически обувки на краката.
— Смяташ ли, че е обратна? — попита той.
Теса грабна снимката от ръцете му и я сложи на мястото й.
— Сега и по нея ли си падаш? — сряза го тя.
— Мислех си за теб — ухили се той и тя го плесна шеговито. Двамата се отправиха обратно надолу по стълбите към музиката и глъчката на празненството. Теса се загледа в Хари, докато той влизаше в дневната. Изглеждаше спокоен, привлекателен, изпълнен с любопитство. Разбира се, че Фрида го харесваше.