В здрача на вторник [bg]

— Вече съм пияна — тържествено им съобщи Паз, изричайки с мъка думите. — Трябваше да пия с по-бавно темпо, но това трудно ми се удава. По-рано майка ми ме караше да пия чаша мляко преди излизане, за да не ми е празен стомахът. Мразя млякото. Саша ми каза, че трябва да потанцувам. — Тя хвана Рубен под ръка. — Ще танцуваш ли с мен, Рубен? Двама души с разбити сърца?

— Моето сърце разбито ли е?

— Естествено.

— Може би си права. Разбито на много места. Множество микрофрактури. И вашето сърце ли е разбито?

— Моето ли? — изненада се Теса.

— Не ми приличате на човек с разбито сърце. Обикновено мога да позная.

— Как?

— По израза на очите.

— Не му обръщай внимание — каза Фрида. — Това са обичайните му фрази при запознанство.

— Красива си, Фрида — каза Хари тихо, все едно бяха сами в стаята. Рубен повдигна вежди, а Паз се изкикоти. Фрида се престори, че не забелязва. — Да ти налея ли нещо за пиене?

— Имам си. — Тя вдигна чашата си с минерална вода.

— Имам предвид истинско питие.

— Водата ми е достатъчна.

— Тогава аз ще си налея. Теса?

— Чаша вино, моля.

— Сега се връщам.

Двете се загледаха в него, докато си проправяше път сред присъстващите. Саша се появи зад тях, прегърна Фрида и я целуна по темето.

— Благодаря — каза тя.

— За какво?

— Не знам. Днес е рожденият ми ден и исках да ти благодаря.

Теса видя как двете жени си размениха едва доловими усмивки и някаква тръпка мина през тялото й. Какво беше това? Може би завист заради близкото им приятелство? Саша се отдалечи, погълната от друга група гости. Фрида се обърна, след като млад мъж с оранжева риза я повика по име. Той изглеждаше малко недодялан, а косата му стърчеше нагоре на кичури. Младият мъж ръкомахаше и се навеждаше към нея с искрящи очи, а тя стоеше и го слушаше напълно спокойно. Тази жена се владее до съвършенство, помисли си Теса. Хем е в стаята сред всички останали, хем е встрани от тях. Хем насочва към теб пълното си внимание, хем се изолира. Това я превръщаше в нещо като магнит.

Тържеството беше във вихъра си. Малък оркестър от раздърпани музиканти пристигна и се настани в единия ъгъл. Дъждът спря и луната изплува между разбягващите се облаци. Пушачите се събраха на малки групи в неголемия двор зад къщата. По едно време Теса видя, че Хари и Фрида също са излезли там и той нещо й говореше. Беше много по-висок от нея и, леко наведен, я гледаше в очите с изражение, което на Теса — която добре познаваше брат си — й беше трудно да разгадае.

— Брат си ли наблюдавате?

Тя се обърна и видя едър мъж с големи кафяви очи и белег на бузата. Той миришеше на тютюн и на още нещо, което й бе трудно да определи — дървесина или смола.

— Не съвсем.