![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Хари помълча, а после каза:
— Мисля, че Фрида си има тайни. Според мен крие в себе си някаква мъка. Прав ли съм?
Последва дълго мълчание. Хари забеляза, че Оливия старателно избягва погледа му.
— Очевидно знаеш много неща — наруши той мълчанието. — Както вече си се досетила, тя страшно ми харесва и бих желал да науча отговора.
Оливия се огледа наоколо.
— Е, предполагам, че знаеш какво се е случило с баща й.
— Не — отвърна Хари. — Изобщо не знам.
След като приключи със снимките, Бет се зае да чете записките му. Прелистваше страница след страница и отначало й беше трудно да разбере написаното. Някои от нещата приличаха на кратки истории, други бяха списъци — списъци на различни неща. Упражнения за намаляване на теглото; растения и откъде могат да се купят. Срещу някои от нещата имаше отметка, други бяха задраскани. Следваха числа, които нищо не й говореха и след известно време престана да се мъчи да ги разгадае, макар и да забеляза, че някои от числата бяха много дълги и пред тях беше поставен знакът на лирата стерлинга. Постепенно тя осъзна, че написаното по-нататък се отнасяше за различни хора. Те имаха имена, адреси, рождени дати, роднини, професии.
Беше писал за родителите й и си беше отбелязал нещата, които харесваха и които не харесваха, хобитата им, благотворителните акции, в които участваха и организираните събития, на които присъстваха. Беше си отбелязал същото дори за сестрите й. Беше нарисувал скица на къщата и на градината им, а също и на студиото, където майка й понякога свиреше на чело, а баща й държеше боите си. Не беше доловила колко внимателно я е слушал и очите й се насълзиха, когато си помисли, че дори когато й се струваше затворен в себе си, той всъщност е мислел и е бил загрижен за нея. Беше й оставил това като подарък, реши Бет, и беше заминал, за да се сблъска с поредната трудност — но защо? Тя продължаваше да гледа втренчено думите, докато в очите й избухнаха светлинки и й се зави свят. Знаеше, че трябва да намери храна, за да възвърне силите си.
Тя изпълзя от отвора на палубата и одра бузите си в металния му ръб. От известно време не беше излизала и чувстваше тялото си вдървено и като че ли някак изкривено. С усилие потича на място, чувствайки остра болка, която ту прерязваше гръдния й кош, ту подскачаше нагоре-надолу в черепа й. Като онези топки за тенис, които тупаше с тенис ракетата си и броеше, стремейки се да подобри рекорда си. Кога беше това? Виждаше като наяве пълничките си детски колене и яркото слънце, приличащо на жълтък в небето. Сега обаче всичко беше тъмно, неясно и неравно, водата беше мазна, а когато вървеше, краката й се плъзгаха по калната алея.
Тя се приближи до една лодка, за която знаеше, че има постоянни обитатели. Не беше достатъчно предпазлива, но може би това вече нямаше особено значение, защото той си беше отишъл и всичко беше приключило, с изключение на едно нещо, което тя бе длъжна да направи в негово име. В негова памет. Като негов добър ученик.
Лодката не светеше и като че ли вътре нямаше хора. Отгоре й имаше велосипеди, завързани с вериги и когато се изкачи на палубата, веригите издрънчаха и тя остана да лежи неподвижно върху леденостудените дъски, но никой не се появи. Тя дръпна капака, който се отвори със скърцане и се спусна в уютното помещение. То беше далеч по-добро от онова, в което живееше тя. Беше топло, приятно, миришеше на хубаво, на чисти тела и прясна храна. Спокойно можеше да се нарече дом. Нейната лодка обаче не беше дом, а дупка. Влажна, студена и неприветлива дупка. Отвън беше достатъчно осветено, за да може да различи отделните предмети. Тя лесно намери малкия хладилник и го отвори. Мляко. Извади го. Масло. Две пълнозърнести хлебчета. Имаше и половин пиле, опаковано с термосвиваемо фолио. Половин пиле! Златиста кожичка. Едри бутчета. Устата й се напълни със слюнка и тя махна фолиото, откъсна парче месо, натъпка го в устата си и го глътна почти цяло. Кръвта нахлу в главата й и леко й прилоша. Откъсна още едно парче и изяде и него. Сцепената устна я заболя, гърлото я заболя, а коремът й се разбунтува.