В здрача на вторник [bg]

— И тогава ще ми дадеш опрощение?

Хари се усмихна.

— Мога да ти покажа, че когато извадиш всичко наяве, когато видиш всички числа и сметки, тогава нещата не са толкова лоши. Проблемите се появяват, когато държиш всичко в тайна и не търсиш правилните решения.

— Чувствам се ужасно — каза Оливия. — Ти направи толкова много за мен, а аз… аз не мога… — Тя се изчерви и прикри смущението си, отпивайки поредната голяма глътка вино.

— Не се притеснявай — успокои я Хари. — Още в началото се уговорихме за хонорара ми. Фрида пое разноските и, между нас казано, извършвам тази услуга на по-ниска тарифа.

— Не виждам как би могъл да печелиш добре, ако често правиш подобни услуги.

— Правя го заради сестра ми. Тя помогна на Фрида, а аз помагам на Теса.

— Не знаех, че двете са такива големи приятелки.

— Те се познават съвсем отскоро — отвърна Хари. — Но Фрида е от хората, които веднага ти стават симпатични.

— Да, нали? — каза Оливия със заговорническа усмивка.

Хари се засмя.

— Нямам задни мисли. Заклевам се.

— Да, да, вярвам ти. И все пак, какво е отношението ти към Фрида? Заинтригуван си от нея, нали? Признай си.

Хари вдигна дланите си.

— Признавам си. Запознахме се с Фрида, излизахме с нея, но за мен тя си остава загадка.

— Както и за мен.

— Вече знам, че си била омъжена за брата на Фрида и сте имали тежък развод.

— Точно така.

— И въпреки това Фрида е застанала на твоя страна, а не на страната на брат си.

Оливия вдигна чашата си, но после я остави обратно, без да отпие от нея.

— Може би иска да държи под око племенницата си. Не може да се каже, че съм най-стабилната майка на света.

— А брат й?

Оливия прокара пръста си по ръба на чашата и го погледна с пиянски поглед.

— Фрида има сложни взаимоотношения с близките си.

— Какво имаш предвид?

— Защо не питаш нея?

— Останах с впечатление, че мрази да я разпитват за личния й живот.

— Когато за пръв път я видях, се изплаших от нея — каза Оливия. — В определени моменти тя ме гледаше или ме слушаше, а аз имах усещането, че погледът й прониква в мен и че тя знае неща, които не исках никой друг да знае. Също като теб, когато видя всичките ми документи и чекови книжки, които бях държала скрити. По едно време дори се питах дали не ме презира. Но когато Дейвид ме напусна, много от хората, които мислех, че са ми приятели, престанаха да ми се обаждат. Фрида обаче застана до мен — понякога беше изпълнена със сарказъм, друг път мълчеше само както тя умее, но правеше каквото трябва.

— Защо се е ангажирала толкова много да сътрудничи на полицията? — попита Хари. — Отправят й нападки, пишат за нея във вестниците. Защо й е да преживява всичко това?

Оливия отново отпи голяма глътка вино и Хари веднага й доля чашата.

— Благодаря. Винаги ли по този начин се срещаш с клиентите си? Надявам се, че не. А сега на въпроса. Когато аз решавам да направя нещо, то е, защото знам, че мога да го направя, че няма да ми струва много усилия и да ми създаде неприятности. Ако искаш да разбереш Фрида, погледни мен и си представи моята противоположност. Не знам защо Фрида е поела този ангажимент и когато чуя, че е направила нещо, ми е трудно да разбера защо е постъпила по този начин. Не знам защо ми помага. Не знам и защо полага тези адски усилия да вкара Клои в правия път. — Тя за пореден път отпи щедро от виното. Гласът й беше удебелен, а езикът й сякаш трудно се побираше в устата й. — Така например… Какво точно исках да кажа? — Тя млъкна за момент. — А, да. Онази статия във вестника. Прочетох я и ако написаното се отнасяше за мен, щях да се скрия в миша дупка и нямаше да смея да се покажа. Докато Фрида — Фрида е като едно от онези животни: язовец, белка. Ако нападнеш леговището им, те стават опасни и… Е, малко преувеличавам. Представих я като много дива. Но тя има твърд характер и се бие до кръв. В добрия смисъл. В деветдесет и девет процента от случаите. Или в деветдесет и пет.