![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Знам я. Мисля, че ако аз бях чула това пред прозореца си, цяла нощ щях да съм скрита под завивките.
— О, обикновено точно така правех — увери я Роджър. — Но веднъж, когато бях на седем, събрах кураж, станах от леглото и надникнах през прозореца — Преподобният тъкмо ми бе казал, че пикаенето до прага пречи на призраците да влязат в къщата.
Клеър се засмя, огънят танцуваше в очите ѝ.
— И стана ли?
— Ами щеше да стане по-добре, ако бях отворил прозореца — каза Роджър, — но призраците наистина не влязоха.
Засмяха се заедно и после настъпи същата неловка тишина, която бе накъсвала цялата вечер, и внезапното осъзнаване за чудовищността, зейнала под разговора. Клеър седна до него, загледана в огъня, ръцете ѝ се движеха неспокойно сред гънките на нощницата. Светлината блещукаше по венчалните ѝ пръстени, сребърен и златен.
— Аз ще се грижа за нея — каза тихо Роджър накрая. — Знаеш го, нали?
Клеър кимна, без да го поглежда.
— Знам — каза тихо. Той видя сълзите, потрепващи по миглите ѝ и сияещи на светлината от огъня. Тя бръкна в джоба на нощницата и извади дълъг бял плик.
— Ще ме помислиш за ужасна страхливка, и аз съм такава. Но… наистина не мога да го направя… да се сбогувам с Бри. — Спря, овладя гласа си и после му подаде плика.
— Написах ѝ всичко — каквото можах. Ще го…?
Роджър взе плика. Беше стоплен от тялото ѝ. И с някакво неясно усещане, че не бива да го остави да изстине, преди да стигне до дъщеря ѝ, той го пъхна в джоба на гърдите си и усети как хартията изпука, когато пликът се прегъна.
— Да — отвърна и чу гласа си надебелял. — Значи ще тръгнеш…
— Рано — каза тя, поемайки дълбоко дъх. — Преди зазоряване. Уредила съм да ме вземе кола. — Кършеше ръце в скута си. — Ако аз… — Прехапа устна, после го погледна умолително. — Не знам, не знам дали ще мога да го направя. Много се страхувам. Страх ме е да тръгна. Страх ме е и да не тръгна. Просто… се страхувам.
— И аз бих се страхувал. — Протегна ръка и тя я хвана. Той я държа много дълго, усещаше пулса на китката ѝ, лек и бърз под пръстите си.
След доста време тя стисна леко ръката му и я пусна.
— Благодаря ти, Роджър. За всичко. — Наведе се и го целуна леко по устните. После се изправи и излезе — бял призрак в мрака на коридора, понесен от вятъра на Хелоуин.
Роджър поседя известно време сам, все още усещаше топлия ѝ допир по кожата си. Тиквеният фенер почти догаряше. Миризмата на восъчна свещ се засили в неспокойния въздух и езическите богове погледнаха за последен път през блесналите от сиянието очи.
23.
Крейг на Дун
Въздухът на ранното утро бе студен и мъглив и бях доволна, че имам наметало. Бяха минали двайсет години, откакто бях слагала такова, но като се има предвид какво носеха хората днес, шивачът от Инвърнес не сметна поръчката ми за вълнено наметало с качулка за странна.
Не откъсвах очи от пътеката. Билото на хълма се виждаше, обгърнато от мъгла, когато колата ме остави на пътя долу.
— Тук ли е? — попита шофьорът, като се взираше със съмнение през прозореца към пустошта. — Сигурна ли сте, госпожо?
— Да — отвърнах, полузадавена от ужас. — Това е мястото.
— Така ли? — Изглежда се съмняваше въпреки едрата банкнота, която сложих в дланта му. — Искате ли да изчакам, госпожо? Или да дойда по-късно да ви взема?
Силно се изкуших да кажа „да“. Ами ако изгубех кураж? В момента като че ли не успявах да го задържам особено добре.
— Не — казах и преглътнах. — Няма да е необходимо. — Ако не успеех да го направя, просто щях да се върна пеша в Инвърнес. Или Роджър и Бриана щяха да дойдат; това беше най-лошият вариант — да ме приберат най-безславно. Или щеше да е облекчение?
Гранитните камъчета се търкаляха под краката ми и една буца пръст се разпадна на песъчинки след мен. Не можех да повярвам, че го правя. Тежестта на парите в подсиления джоб до бедрото ми, материалната сигурност на златото и среброто, напомняне за реалността. Аз го правех.
Не можех. Мислите за Бри, както я видях късно снощи, спокойно заспала, ме нападнаха. Пипалата на ужаса посегнаха от билото над мен, когато започнах да усещам близостта на камъните. Пищене, хаос и усещане, че те разкъсват на парчета. Не можех.
Не можех, но продължих да се изкачвам с изпотени длани, краката ми се движеха вече сякаш по своя воля.
Беше съмнало съвсем, когато стигнах до върха на хълма. Мъглата лежеше ниско, а камъните се издигаха ясни и тъмни на фона на кристалното небе. Щом ги видях, дланите ми се изпотиха от притеснение, но тръгнах напред и навлязох в кръга.