![Отровни думи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/3/otrovni-dumi-bg-download.jpg)
Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
Какво да ѝ каже? Да спре да мисли по въпроса? Че Фортен не е казал нищо чак толкова ужасно? Определено не си струваше да рискува кариерата си заради станалото. Трябваше просто да го забрави. А и дори Клара да говореше с Фортен, това едва ли щеше да промени мнението му за гейовете. По-вероятно бе разговорът да го настрои срещу нея. А той не ѝ предлагаше просто някаква си малка изложбичка. Щеше да ѝ даде всичко, за което е жадувала. Сбъднатата мечта на всеки творец. Куп важни личности от артистичния свят щяха да са там. Клара щеше да направи успешна кариера.
Дали да ѝ каже да забрави за случилото се, или да я окуражи да говори с Фортен? Заради Габри, Оливие и всичките им обратни приятели. Но най-вече заради самата нея.
И все пак, ако го направеше, галеристът навярно щеше да се вбеси и да отмени изложбата ѝ.
Питър пъхна върха на ножа в една дупчица в хляба, за да извади оттам натрупалото се масло.
Знаеше какво иска да каже, но не бе сигурен дали ще го каже заради себе си или заради Клара.
— Е? — попита го тя и сама чу нетърпението в гласа си. — Е? — повтори някак по-меко. — Какво мислиш?
— А ти какво мислиш?
Клара се вгледа в лицето му.
— Мисля, че трябва просто да забравя за станалото. Ако го каже пак, тогава може да му направя забележка. Сега всички минаваме през трудни моменти.
— Смятам, че си права.
Клара сведе очи към почти пълната си чиния. Забелязала бе колебанието в гласа на Питър. И все пак не беше под въпрос неговото бъдеще.
Роза изкряка тихичко насън. Рут нежно свали малката вълнена нощница от патицата и Роза разпери криле. После пъхна човката си под едното си крило и отново заспа.
Оливие бе дошъл на гости през деня, целият зачервен и разстроен. Старата поетеса бе разчистила старите броеве на „Ню Йоркър“, струпани на един стол, а посетителят бе седнал в гостната ѝ като бежанец. Рут му бе донесла чаша шери за готвене128 и стрък целина, намазан с топено сирене, и бе седнала до него. Седяха така почти час, без да проговорят, докато Роза не влезе в стаята. Патицата се носеше с клатушкащата си походка, облечена със сив вълнен блейзър. Старицата видя как Оливие стисна устни и брадичката му се набръчка. Но от устата му не излезе нито звук. Потекоха обаче сълзи, които оставиха топли следи по красивото му лице.
После ѝ сподели какво се е случило. Разказа ѝ за Гамаш, за колибата, за Отшелника и неговата покъщнина, за преместването на трупа. Призна, че е собственик на бистрото, пекарната и почти всичко останало в Трите бора.
На Рут ѝ беше все едно. Чудеше се само какво може да даде в замяна на тези думи. Трябваше да каже нещо. Нещо подходящо. Да увери Оливие, че го обича. Че и Габри го обича и никога, никога не би го напуснал. Защото любовта никога не си отива.
Представи си как се изправя и отива да седне до приятеля си, хваща го за треперещата ръка и го утешава: „Няма нищо, няма нищо“
Няма нищо, няма нищо. Нежно го погалва по гърба, докато той се тресе от ридания, изчаква го да си поеме въздух и да се успокои.
Но вместо това възрастната жена си наля още шери и продължи да го гледа гневно.
Сега слънцето бе вече залязло, а Оливие отдавна си беше тръгнал. Рут седеше в кухнята си, на белия пластмасов градински стол пред пластмасовата маса, която бе намерила на бунището. Прилично наквасена, придърпа тетрадката към себе си и докато Роза тихичко крякаше, наметната с малко плетено одеялце, старицата написа:
Поетесата целуна Роза по главата и с накуцване изкачи стълбите към спалнята си.
Глава двадесет и осма
Когато слезе долу на следващата сутрин, Клара с изненада установи, че Питър седи в градината и гледа отнесено някъде в далечината. Сложил бе кафеварката на печката. Художничката наля кафе в две чаши и се приближи към него.
— Как спа? — попита го и му подаде едната чаша.
— Не много добре. А ти?
— Горе-долу. Защо не можа да спиш?
Утринта бе облачна и хладна. За първи път тази година началото на деня подсказваше, че лятото си е отишло и идва есента. Клара обичаше есента. Ярките цветове на листата, огньовете в камините, миризмата на горящи цепеници, която се стелеше из селото. Обичаше да се навлича с няколко пуловера, да седи сгушена на някоя масичка пред бистрото и да отпива от своето café au lait.
128
„Шери“ е вид ликьорно вино с допълнително алкохол. Вариантът за готвене е по-евтин, но не е подходящ за пиене. — Б.пр.