Отровни думи [bg]

Клара отряза двата края на свежите моркови и хвърли поглед към Питър, който тъкмо пускаше дребните пресни картофи във вряща вода. Днес щяха да си приготвят непретенциозна вечеря от зеленчуци, набрани в градината, с билки и сладко масло. Това беше едно от любимите им ястия в края на лятото.

— Не знам на кого да съчувствам повече, на Оливие или на Габри — каза художничката.

— Аз знам — отвърна Питър, докато почистваше граха от шушулките. — Габри не е направил нищо. Представяш ли си, Оливие е ходел при онзи човек в гората години наред и не е казал на никого! Какво ли друго крие от нас?

— Знаеш ли, че е гей?

— Навярно дори не е обратен, но не ни е казал.

Клара се усмихна иронично:

— Ей това би ядосало Габри страшно много, макар да се сещам за няколко жени, които ще посрещнат новината с радост. — Замълча и застина, вирнала ножа. — Струва ми се, че Оливие се чувства ужасно.

— О, моля ти се. Щеше да продължи по същия начин, ако старецът не беше убит.

— Не е сторил нищо нередно — защити го Клара. — Отшелника му е давал вещите си.

— Така твърди той.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, човекът е мъртъв. Доста удобно, не мислиш ли?

Клара спря да реже морковите:

— Какво имаш предвид?

— Нищо. Просто съм ядосан.

— Защо? Защото го е пазил в тайна?

— Ти не се ли ядоса, като разбра?

— Малко. Но май по-скоро съм удивена. Виж, всички знаем, че Оливие има вкус към хубавите неща.

— Искаш да кажеш, че е алчен и стиснат.

— Удивлява ме какво е направил с трупа. Просто не мога да си представя как го е мъкнал през гората и го е изхвърлил на входа на имението „Хадли“ — призна Клара. — Не съм и предполагала, че има толкова сила.

— Аз пък не допусках, че е способен да се разгневи чак толкова — подхвърли Питър.

Клара кимна. И на нея ѝ се струваше невероятно. Чудеше се какво ли още крие приятелят им. Но едно бе ясно — заради всичко това художничката нямаше как да повдигне пред Габри темата за обидата на Дени Фортен. Докато вечеряха, сподели мислите си с Питър.

— И така — каза в заключение, след като почти не докосна храната в чинията си, — не знам какво да правя с Фортен. Дали да отида в Монреал и да говоря с него директно, или просто да забравя за случката?

Съпругът ѝ си взе още едно парче франзела — с мека среда и хрупкава коричка. Размаза маслото равномерно по цялата филийка, като покри методично всеки милиметър, чак до ръбчетата.

Докато го гледаше, на Клара ѝ идеше да се разкрещи или да експлодира, или най-малкото да изтръгне шибаната франзела от ръцете му и да я млати в стената, докато от нея остане само мазно петно.

Питър продължаваше да размазва маслото с ножа и да изпилва филийката си до съвършенство.