Измамна светлина [bg]

— Точно така. От рецензия в "Прес". Написана от мъртвата жена.

— От нея или за нея?

— Цитатът започва с иде му, Терез — изтъкна съпругът й с усмивка.

— Така е, но Арман може да е цитирал погрешно. Всички знаят, че я кара през пръсти — усмихна се тя, а Гамаш се засмя.

— Е, този път по чиста случайност не бъркам — каза инспекторът. — Помниш ли за кого е била написана репликата?

Жената се замисли, после поклати глава.

— Съжалявам, Арман. Както вече казах, това изречение доби широка известност, но човекът, за когото се е отнасяло, едва ли е станал известен художник.

— Толкова ли са важни рецензиите?

— За Капур или Туомбли, не. За някой начинаещ с първа изложба са съдбоносни. Което ме подсеща, че видях прекрасните отзиви за изложбата на Клара. Не успяхме да отидем на вернисажа, но изобщо не съм изненадана. Картините й са гениални. Звъннах й да я поздравя, но не успях да се свържа. Сигурна съм, че е много заета.

— Картините на Клара по-добри ли са от тези? — Гамаш кимна към папката.

— Различни са.

— Oui. Но ако все още беше главен куратор в музея, кой художник би предпочела — Клара Мороу или Лилиан Дайсън?

Терез се замисли за момент.

— Виж, те са различни, но имат една голяма прилика. И двете са доста лъчезарни, всяка посвоему. Колко прекрасно, ако изкуството се е запътило натам.

— Защо?

— Защото това би могло да означава, че натам се е запътил и човешкият дух, че той излиза от мрачен период.

— Би било хубаво — кимна Гамаш и взе папката си. Но преди да се изправи, погледна към Терез и реши да зададе още един въпрос.

— Какво знаеш за върховен съдия Тиери Пино?

— О, божичко, Арман, не ми казвай, че и той е замесен.

— Замесен е.

Комисар Брюнел си пое дълбоко въздух.

— Не го познавам лично, само като юрист. Изглежда много сериозен и почтен. Юридическото му досие е неопетнено. Всеки си има трески за дялане и допуска грешки, но не съм чула нищо срещу него като действащ съдия.

— А извън съдебната зала? — настоя инспекторът.

— Чувала съм, че обичал чашката и имал лошо пиянство. Но не без причина. Изгубил е внук — или може би внучка, заради шофиране в нетрезво състояние. После спрял да пие.

Гамаш се изправи и помогна за разчистването на масата, като отнесе подноса до кухнята. После тръгна към входната врата. Но там спря и се замисли.

Чудеше се дали би могъл да каже всичко на Терез и Жером. Но едва ли щеше да намери по-подходящ момент и по-добри довереници от тези.

Докато стояха на прага, детективът бавно затвори вратата и ги погледна.

— Имам още един въпрос — каза тихо. — Няма нищо общо с разследването. Става дума за друго.

— Oui?

— Видеото от нападението — изрече, без да откъсва поглед от тях. — Според вас кой го качи в интернет?

Жером изглеждаше объркан, за разлика от комисар Брюнел.

Тя изглеждаше гневна.