Градината на Рама [bg]

Кенджи и Най се любиха за първи път, откак бяха напуснали „Пинта“, и тя заспа непосредствено след това. Кенджи бе учудващо бодър. Лежеше буден в леглото и си мислеше за вечерта, прекарана със семейство Уейкфийлд. Неясно защо образът на Франческа Сабатини изплува в съзнанието му. Най-красивата седемдесетгодишна жена, която съм виждал — беше първата му мисъл. — И какъв фантастичен живот.

В съзнанието му изплува и живият спомен за летния следобед, когато влакът пристигна на гарата в Соренто. Шофьорът на електротаксито тутакси беше разпознал адреса.

— Capisco20 — беше казал той, размахвайки ръце, и се беше отправил в посока на „II palazzo Sabatini“21.

Франческа живееше в реставриран хотел с изглед към Неаполския залив. Това беше сграда с двадесет стаи, принадлежала някога на принц от седемнадесети век. От кабинета, в който Кенджи очакваше появата на синьора Сабатини, се виждаше седалков лифт, който спускаше желаещите да плуват по склона на пропастта към тъмносините води на залива долу.

La signora закъсня с половин час, а после бързо изгуби търпение и настояваше интервюто да приключи. На два пъти подчерта пред Кенджи, че се е съгласила да разговаря с него само защото нейният издател й казал, че той е „един млад писател“ с голямо бъдеще.

— Честно казано — заяви му Франческа на отличен английски, — вече всички разговори за „Нютон“ ме отегчават до смърт.

Интересът й обаче се повиши значително, когато Кенджи й съобщи за „новите данни“ и файловете от персоналния компютър на Никол, които са били телеметрирани към Земята по време на последните седмици от мисията, „но закодирано“. Франческа се умълча, дори се умисли, когато Кенджи сравни личните бележки на Никол с „признанието“, направено от доктор Браун пред репортера през 2208.

— Подцених ви — изрече с усмивка Франческа, когато Кенджи я запита не е ли „удивително съвпадение“ фактът, че дневникът на Никол и признанието на Дейвид Браун се застъпват по толкова много пунктове. Тя изобщо не отговори на въпроса му. Изправи се и настоя Кенджи да остане за вечеря. Заяви, че ще разговарят по-късно.

На здрачаване в стаята, където беше настанен Кенджи от управителя на двореца Сабатини, пристигна бележка, в която се съобщаваше, че вечерята ще започне в осем и половина и че сако и вратовръзка са задължителни. В упоменатия час се появи един робот, който го заведе до великолепната трапезария. Стените й бяха покрити с фрески и дамаска, от високия таван висяха искрящи полилеи, корнизите бяха изящно резбовани. Масата беше подредена за десет души. Франческа вече беше там, стоеше край един малък обслужващ робот до една от стените на огромното помещение.