![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Знаеше ли предварително за октопода? — На бузите й се появяват трапчинки. — Помислих си го, защото толкова много ми заприлича на танц, всички вие.
— Не. Честна дума изобщо нямах представа. Значи си решила, че е било „номер“ или нещо от тоя сорт?
— Малки ми Тайрън — внезапно прошепва тя, хващайки ръката му с широка фалшива усмивка за околните. Малък ли? Ами че той е два пъти колкото нея — Внимавай, много внимавай… — Това е всичко. С другата ръка Слотроп държи Катье, две немирници, пълни противоположности от двете му страни. Плажът вече е празен с изключение на петдесетина сиви чайки, които стоят неподвижно и гледат водата. Над морето се трупат раздути като херувими кълбести бели облаци, с твърда на вид повърхност, листата на палмите потрепват по цялата крайбрежна улица. Гислен изостава назад, обратно на плажа, за да изчака превземащия се Блоут. Катье стиска ръката на Слотроп и му казва точно това, което той иска да чуе сега:
— Може би все пак ни е било писано да се срещнем…
□ □ □ □ □ □ □
Гледано от морето в този час казиното е искрящо бижу на хоризонта: на отслабващата светлина контрастно очертаните палми вече се превръщат в сенки. Сгъстява се жълто-кафявата окраска на тези назъбени малки планини, морето е с цвета на меката вътрешност на черна маслина, накацали по склоновете бели вили и замъци, цели и полуразрушени, есенно зелени шарки на горички и самотни борове, всички багри се уплътняват до непроявения през целия ден в тях вечерен пейзаж. На брега палят огньове. Далечен слаб говор на английски гласове и дори от време на време песни долитат над водата до изправения на палубата д-р Поркиевич. Долу под него октоподът Григорий, вече здравата натъпкан с рачешко месо, доволно подскача из своята индивидуална клетка. Протегнатият лъч от фара на носа описва бърза дъга, а мънички рибарска лодки излизат в открито море. Гриша, приятелчето ми, номерът, който приложи, ти е последен засега… Има ли някаква надежда за подкрепа от Пойнтсман, след като Поркиевич и Неговият Изумителен Октопод бяха изиграли тяхната роля?
Той отдавна бе престанал да оспорва заповеди, бе престанал да отхвърля дори собственото си изгнание. Доказателствата свързващи го със заговора на Бухарин, за чиито подробности той изобщо нямаше представа, може по някакъв начин да са автентични — вероятно от Троцкисткия Блок са знаели за него, чували са името му, използвали са го по начини, които ще останат завинаги в тайна… завинаги в тайна: наясно е, че съществуват форми на наивност, които не могат дори да предположат какво означава това, камо ли да го приемат, както го бе приел той. Защото има вероятност все пак това да се окаже просто още един епизод от някакъв огромен патологичен сън на Сталин. На него, Поркиевич, поне му остава физиологията, тя е извън диктата на партията… а онези, чието единствено притежание е партията, за които животът се свежда изключително до партията, само за да бъдат репресирани, трябва да преминат през нещо силно наподобяващо смърт… и така и да не узнаят нищо със сигурност, да не разполагат с лабораторната прецизност… Бог му е свидетел, че вече цели двайсет години това е бил неговия собствен здрав разсъдък. Поне те никога няма да…
Не, няма да посмеят, не е имало такъв случай… освен ако не е бил потулен, такива неща в списанията изобщо не биват упоменавани, разбира се…
Ще се престраши ли Пойнтсман…
Той може. Да.
Гриша, Гриша! Сбъдна се. Връхлетя ни толкова бързо: чуждестранни градове, комедианти с омачкани шапки, канкан-танцьорки, огнени фонтани, шумен театрален оркестър… Гриша, със знамената на всички нации навити в ръцете ти… пресни раци, топли пирожки, чаши горещ чай вечер, между представленията… привикваш да забравяш Русия, да се разтушаваш със случайно попадналите ти скъпернически подправени остатъци от нея…
Ето, небето се разпъва, за да приеме една-единствена първа звезда. Но Поркиевич не си пожелава нищо. Такава е неговата линия на поведение. Не го интересуват знаците за пристигане, нито дори знаците за отпътуване… Моторът на лодката дава пълен напред, техният килватер се надига и разпенва, порозовял от слънчевия залез, за да скрие бялото казино на брега.
Днес има ток, казиното отново е включено в енергомрежата на Франция. Над главите им полилеи натаралежени от заострени ъгловидни кристали, а в градината навън лампи излъчват по-мека светлина. На влизане в залата за вечеря с Галопа и танцьорките, Слотроп спира и се опулва при вида на Катье Боргезиус. Косата й е захваната в красива тиара с изумруди, останалата част от нея е издокарана в дълга рокля от морско зелено кадифе в стил Мария Медичи. Кавалерът й е бригаден генерал с две звезди на пагоните.