![Кестеновия човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/4/1/kestenoviya-chovek-bg-download.jpg)
Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
В насрещната лента светват дълги светлини на приближаваща кола и Хес е принуден да завие леко вдясно отстрани на пътя, за да остави линейката да премине. Тя се движи без сирена и мигащи светлини и не е ясно дали това е добро или лошо. Зад нея се движи необозначена полицейска кола, на задната седалка на която Марк забелязва Ниландер, изцяло потопен в телефонен разговор на мобилния си телефон. Хес забелязва как момчетата от групата по залавяне се движат покрай него на малки групи към магистралата по напрегнатите им, сериозни лица Хес предполага че има смъртен случай. След като се приближи до кордона, Марк вече осъзнава, че събитията не са се развивали така, както се е надявал.
Малко по-нататък, в осветена от прожектори зона с размери десет на десет метра се забелязват няколко полицаи. В центъра, стои пикап с логото на Hertz на задната врата. Една от вратите на кабината е отворена, както и плъзгащата се врата на товарното отделение; близо до лявото предно колело лежи тяло, покрито с бяло платно. А на около десет метра — още един.
Хес излиза от колата, като не забелязва нито дъжда, нито вятъра. Сред полицаите вижда само едно познато лице и, въпреки че Янсен не му е съпричастен, се обръща към него:
— Къде е момчето?
— Какво правиш тук?
— Къде е той?
— С хлапето всичко е наред. Изглежда, че не е наранено; и е отведено за преглед.
Хес чувства, че камък е паднал от душата му, но от друга страна, вече знае кой лежи на земята под белите чаршафи и това изобщо не му се харесва.
— Момчетата от групата по залавяне го намериха и го извадиха от колата. Всичко мина чудесно, така че няма какво да правиш тук, Хес.
— Да, но как се е случило?
— Нямам представа. Намерихме ги в това положение.
Янсен повдига ръба на покривалото. Младият мъж, в когото Хес разпознава Асгер Неергор, е с отворени очи и тялото му е намушкано като възглавница с игли.
— Според предварителната версия жената е загубила ума си. Били са на около шест километра оттук, почти до нашия кордон, и са отбили тук, за да се скрият, но жената, очевидно, е разбрала, че няма да се измъкнат. И първо е убила гаджето си с войнишки нож, а след това е прерязала каротидната си артерия. Когато пристигнахме, те все още бяха горещи, така че всичко се е случило преди не повече от няколко часа. Само не мислете, че съм щастлив; за мен ще бъде по-добре, ако лежат тук тридесет години и гният. Заради това, което направиха на Рикс.
Хес най-накрая забелязва дъжда, който се стича по лицето му. Янсен дърпа отново покривалото и само безжизнената ръка на Асгер Неергор се показва изпод него. И на Хес му се струва, че тя сочи към другото тяло, покрито с чаршаф, лежащо наблизо в есенната кал.
Глава 96
— Но какво казват? Трябва да знаят поне нещо? — Роза знае, че Вогел няма отговори, но въпреки това въпросите летят от устните й един след друг.
— Те проверяват, установяват и шефът от отдел убийства ще се свърже с нас веднага щом…
— Не, това няма да се случи. Обади им се отново, Фредерик.
— Роза…
— Имаме право да знаем какво става!
Вогел отстъпва пред нея, въпреки по лицето му да се вижда, че смята за безполезно отново да се обажда в управлението. Дълбоко в себе си Роза е благодарна за помощта му, защото знае, че той ще направи всичко по силите си, независимо, че не е съгласен с това, как се държат в тази ситуация. Той винаги е бил такъв, но Хартунг просто не може да чака повече. Беше един и трийсет и седем и тя, Стийн и Вогел се бяха върнали от болницата с Густав само преди четвърт час. С въпросите си вече бе взривила мозъците на двамата дежурни полицаи пред къщата им, които държаха тълпата журналисти на разстояние, но не можаха да съобщят нищо ново. Най-вероятно само шефът на отдела по убийства може да отговори на въпросите й за съдбата на Кристин и тя изгаря от нетърпение да се чуе с него.
Роза бе избухнала в сълзи веднага след като тя и Стийн влязоха в травматологичното отделение на Централната болница, където измъченият Густав беше отведен за преглед. Тя се страхуваше от най-лошото, но той беше невредим и лекарите й позволиха да прегърне сина си. Явно не е използвано насилие срещу него, съдейки по това, че сега седи спокойно в кухнята на обичайното си място в ъгъла на масата и щастливо поглъща сандвич с пълнозърнест хляб и пастет, който току-що му бе направил Стийн. Да, съвсем не личеше, че наскоро е бил в смъртна опасност. Роза се приближава до сина си и го погали по косата.
— Това ще ти стигне ли? Искаш ли да ти направя паста или…
— Не, благодаря. Предпочитам да играя на FIFA.