Кестеновия човек [bg]

— Има ли резултати? Намерили ли сте шофьора?

— Все още не. Но не можахме да намерим и вас.

— Имах работа в града. Трябваше да притисна тези шибани редактори, които се ровят твърде дълбоко, а също така използват и данните на Густав от мрежата… Намерихте ли партньорката на шофьора? Може ли, по дяволите, да си направили нещо през това време?

— Работим. Но сега имам нужда от вашата помощ по друг въпрос.

— Нямам време за други неща; казвайте за какво става въпрос, само че по-бързо.

Хес забелязва как Вогел затваря лаптопа, с преднамерена деликатност, преди да извади смартфона си от джоба на палтото и да го хвърли на масата.

— В петък, 16 октомври, сте информирали организаторите на вечерното събитие в „Черен диамант“ от името на министъра, че няма да присъства. Няколко часа по-рано, в разговор с нея, сте научили за изявата на съпруга й по телевизията същата вечер и сте й казали, че може да не присъства на мероприятието.

— Да, всичко е правилно, с изключение на едно.

Министърът не се нуждае от моите препоръки в такива случаи — тя взе решението сама.

— Но министърът вероятно често се вслушва в съветите ви?

— Дори не знам какво да кажа… Защо питате?

— Не е от значение. Но докладвахте ли за отмяната на посещението?

— Да, от името на министъра се обадих на организаторите и казах, че Роза няма да е там.

— И вие предупредихте Асгер Неергор, че министърът няма да присъства на събитието и, следователно, не трябва да бъде отведена у дома, след като приключи.

— Да, разбира се.

— Но в електронния му дневник пише, че той е бил на работа същата вечер. И е седял във фоайето на „Черен диамант“ от около полунощ до почти четвърт час и е чакал края на събитието, за да заведе министъра у дома.

— Какво става, по дяволите! Как можете да вярвате на написаното от него? Може би просто си е осигурил алиби, докато по същото време се е занимавал с други неща… Почти съм сигурен, че го информирах за отмяната на задачата, но как можете да губите време за такива глупости сега, когато трябва да намерите Густав Хартунг?

— Това съвсем не е глупост. Значи предупредихте Асгер Неергор онази вечер или не?

— Вече казах, че съм почти сигурен в това или може би съм инструктирал някой друг да го свърши.

— На кого бе възложено?

— Защо, по дяволите, има ли значение?

— Значи, е възможно е да не сте му казали за това и той всъщност да е бил във фоайето?

— Ако ще говорим само за това, тогава нямам време.

— И какво правехте тази вечер?