Кестеновия човек [bg]

— Да и още, съветникът на Хартунг, Фредерик Вогел трябва да бъде проучен за алибито му по време на убийствата.

— Хес, не чухте ли съобщението ми на телефонния секретар…

Марк се обръща, чувайки гласа на Тулин, която бе влязла в стаята с няколко фотографии в ръка.

— Какво съобщение?

— Тулин, запознай го със ситуацията. Нямам време. — Ниландер се отправя към вратата, но Хес го хваща за рамото.

— Но какво ще кажете за отпечатъците по кестеновите човечета? Не можете да обявите случаят за решен, докато не разберем за отпечатъците. Вече са убити три жени, а може и четири, ако грешите.

— Не греша! И, само ти не го разбираш.

Ниландер се освобождава от ръцете на Хес, оправя сакото си и кима към Тулин. Хес я гледа въпросително и след малко колебание тя му връчва снимките. Марк поглежда снимка, която е най-отгоре. Четири женски ръце лежат върху решетката на хладилника.

— Намерих ги у Бенедикт Сканс и Асгер Неергор. В кухненски хладилник в едно от хладилните помещения на старата кланица.

Хес се взира в снимката с недоумение. И фиксира погледа си върху мястото, където е изобразен женски крак, отрязан в областта на глезена, в контейнер за съхранение на зеленчуци. Снимката му напомня за композиция на Деймиън Хърст[40].

Хес нищо не разбира и трудно намира думи:

— Но… Защо криминалистите не ги намериха през деня? Всички врата бяха ли заключени? Не би ли могло някой да ги е поставил по-късно?

— Хес, върви си вкъщи по дяволите!

Вдигайки поглед, Хес среща погледа на Ниландер.

— Но какво ще кажете за отпечатъците? Дъщерята на Хартунг… Ако спрем разследването сега и ако момичето е живо…

Ниландер изчезва през вратата, а обърканият Хес не мърда от мястото си. След миг той отново поглежда към Тулин за подкрепа, но тя го гледа състрадателно. В дълбоките й очи съзира съчувствие. И не заради Кристин Хартунг, не заради изчезналото и все още не открито момиче и загадъчните отпечатъци на кестеновите човечета. Не, тя съчувства на него. Че е загубил ума си, способността да разсъждава разумно — това изразяваха очите й и този поглед го накара да изпита страх, защото не беше сигурен, че тя греши.

Хес се втурва към вратата, и хуква надолу по коридора, а Тулин извиква след него. Прекосява наводнения от дъжда двор и без да се обръща, усеща, че тя го гледа през прозореца. Хес ускорява темпото си и преодолява последните метри тичайки.