Кестеновия човек [bg]

Глава 98

Хес минава бързо по мокрите плочи на напълно празния двор с колони. Той чува гласа на репортер, който говори от вилата на Хартунг във Външно Естербро, репортажът на който се излъчва на телевизора с плосък екран на входа в управлението. На Хес, обаче, не му е до репортажи. Изкачвайки се по стълбите, той се отправя към отдела си и в един от кабинетите вижда хора, които отварят кутии бира, с което отпразнуват успешното приключване на операцията. Дългият ден приближава края, но за Хес все още не беше свършил.

— Ниландер тук ли е?

— На съвещание е.

— Трябва да говоря с него веднага. Важно е!

Секретарката, се смилява над него, и изчезва зад вратата на конферентната зала, а Хес остава да чака в чакалнята. Обувките му са покрити с кал, дрехите му са вир-вода. Ръцете му треперят и самият не знае дали от вълнение, или от студа в гората, където е бил последните няколко часа, упорито игнорирайки молбите на криминалистите да не се намесва в работата им. Но той не бе загубил времето си напразно.

— Нямам време. Пресконференцията е след минута.

На излизане от стаята, Ниландер се сбогува с няколко членове от ръководството. Хес знае от опит, че в такава ситуация всеки шеф на полицията би предпочел публично да обяви успешното приключване на операцията, за да се освободи от натиска на пресата. Но той непременно трябва да разговаря с Ниландер преди пресконференцията и затова обяснява на началника си в движение, че случаят не е приключил.

— Хес, упоритостта ти вече не ме изненадва.

— Първо, нямаме доказателства, че Бенедикте Сканс и Асгер Неергор са познавали починалите жени. И в дома им не намерихме нищо, което да докаже това.

— С това, не съм съвсем съгласен.

— Второ, те не са имали мотив да ги убият, още по-малко да им отрязват ръцете и краката. Те са били ядосани конкретно на Роза Хартунг, а не на всички жени или на майките въобще. Теоретично Бенедикте Сканс, благодарение на връзките в болницата, би могъл да има достъп до медицинската документация на децата в травматологичното отделение, но ако той и Асгер са написали жалбите, защо не намерихме следи за това?

— Защото все още не сме приключили с разследването си, Хес.

— Трето, Бенедикте Сканс и най-вероятно Асгер Неергор имат алиби за времето на убийствата на Джеси Квиум и Мартин Рикс в нощта на 16-17 октомври. Ако се потвърди, че Неергор наистина е бил във фоайето на „Черния диамант“ по онова време, тогава се оказва, че никой от тях не е могъл физически да бъде на мястото на престъплението същата вечер и по този начин участието им в другите убийства не е толкова сигурно.